Макар че напоследък броят на отпадащите от училище деца намалява, липсата на образование създава в момента много по-големи проблеми на пазара на труда, отчита Икономическият и социален съвет в свой анализ по проблема.

Според данните на националната статистика за последното тримесечие на м.г. 13.5% от младежите между 20 и 24 г. са с основно и по-ниско образование. Коефициентът на заетост сред тях за същия период е едва 25.6% при 47 на сто средно за ЕС.

В същото време във възрастовата група 55-59 г. хората с основно и по-ниско образование са 24%, т.е. преди около 40 г. всеки четвърти е напускал образователната система преждевременно. Заетостта сред тях обаче е 41% при 49% в ЕС.

"Може би възрастните са живели в друга образователна система, получавали са по-добро образование на по-нисък етап, за да се държат по-добре на пазара на труда", предположи Лалко Дулевски, председател на ИСС.

В същото време, въпреки постоянните критики към висшето образование, заетостта сред младежите с университетска диплома между 20 и 24 г. е 62.3% у нас при едва 54.3 на сто в ЕС, каза той.

В България все още няма реално отчитане на проблема с ранното отпадане на учениците, на базата на което да се правят и политиките. Има разминаване дори в бройките заради различните методики. Например според НСИ за учебната година 2009/2010 отпадналите са около 19 600. Докато образователното министерство брои около 15 000 отпаднали. Над 2/3 от отпадналите го правят до 8-и клас, т.е. нямат дори основно образование. Само през първия срок на тази учебна година са отпаднали 440 ученици. От тях 140 са отлични ученици, които не могат да ходят на училище заради невъзможност на родителите им да плащат пътни разноски и да им дават джобни.

Нито статистиката, нито образователното министерство отчитат социалния и етническия профил на отпадащите от училище, причините за напускането - дали е заради безотговорно родителство, дали по финансови причини или защото материалът е прекалено тежък за децата. А само на базата на тези данни могат да се правят адекватни политики, насочени към различните контингенти отпадащи.

Идеи

Съветът дава редица препоръки, основно за по-строги санкции - за ученици с лоша дисциплина и за родители, които са безотговорни относно посещаемостта и успеваемостта на децата си. Подобни мерки бяха многократно дебатирани и изводът е, че при безотговорни родители те изобщо не действат.

Според ИСС повтарянето на класове до 4-ти клас, с цел по-добро усвояване на материала, също ще помогне. Политиката на образователното министерство обаче е точно обратната - вместо децата да повтарят класове в началото, учителите трябва да работят с тях повече, дори и през ваканциите. Друга идея е немотивираните ученици от горните класове, определяни като "терминатори за учебния процес за останалите", да отпадат по-лесно от училище, но впоследствие да се привличат във форми на професионално обучение.

Експертите искат още шофьорските книжки да се обвържат с диплома за средно образование, а не за основно. Според тях детските и социалните помощи трябва да зависят не само от посещаването на училище, а и от усвояването на материала.

Янка Такева, председател на учителския синдикат към КНСБ, пък предлага децата от социално слаби семейства да имат право на пътни и безплатни учебници до 18 г., а не до 16, както е сега. "Стипендиите не са мръднали от 1996 г. - стоят си 21 лв.", твърди тя.