Още две широко огласявани намерения на кабинета претърпяха еволюция. Социалното министерство се отказва от идеята самоосигуряващите се да се осигуряват авансово само върху 420 лв., а след подаване на годишните декларации, ако се окаже, че са имали по-висок доход, да си довнесат вноските и да им се преизчислят обезщетенията. Занапред те ще продължат да внасят осигуровки върху избран от тях доход между минималния 420 лв. и максималния 2000 лв.
Идеята беше подложена на масирана критика, че противоречи на международното законодателство, ратифицирано у нас. То налага обезщетението да се изплаща периодично и да замества доход по време на настъпването на риска.
Много самоосигуряващи се при планиран риск започват да се осигуряват върху по-висок доход. При изравнителната декларация, ако не го докажат, вноските им се възстановяват, но те не връщат обезщетенията.
Статистиката на НОИ показва, че върху суми между 1000 и 2000 лв. се осигуряват само 7%, но те получават 37% от паричните обезщетения, изплатени на самоосигуряващите се.
"Има злоупотреби в тази сфера, но тъй като не можахме да постигнем съгласие, преценихме, че чрез повишаване на контрола бихме могли да повлияем на негативната тенденция", смята управителят на НОИ Христина Митрева.
Предвидената лихвена ваканция за длъжници на осигурителния институт също върви към отмяна. Тя предвиждаше натрупани задължения до средата на 2010 г. към осигурителния институт да могат да се изплатят до края на годината без лихви.
Комисията за защита на конкуренцията обаче смята, че това не е честно спрямо редовните платци. "Опростяването на лихвите може да се счита за държавна помощ, което противоречи на ангажиментите, поети от страната ни ЕС", уточни още Митрева.