На фона на дебата в Европа за ограничаване на социалните помощи за чужденците десетки хиляди българи получават обезщетения за безработица и детски надбавки в страните от ЕС. Броя им се увеличава с всяка изминала година.

Това показва проучване на в. „Сега“, базирано на данните от няколко европейски държави.

Най-голям е броят на българите, които разчитат на социалната система, в Германия. Там към януари тази година близо 32 хил. българи получават детски за общо 47 686 деца, съобщиха от германската служба, отговаряща за семейните помощи. Не е ясно колко от тези деца живеят тук - според европейския регламент родителите имат право на детски в приемащата страна, дори децата им да не живеят с тях, а в родината си. Тази година сумите в Германия бяха увеличени и за първо и второ дете се вземат по 190 евро, за трето – 196 евро, а за всяко следващо – по 221 евро.

Хиляди българи получават и обезщетения за безработица в Германия. По данни към октомври 2015 г. на тамошното Министерство на труда броят им е 63 788. От тях работоспособни са 44 690 души, а останалите имат право на социални услуги, но не могат да работят, показва справката.

Близо 11 хил. български граждани са получавали обезщетения за безработица в Испания, показват данните на Министерството на труда там. Сумите са различни, защото зависят от осигуровките, както е у нас. С този брой българите се нареждат на трето място сред всички 60 страни, чиито граждани получават обезщетения за безработица. 5% от всички безработни в Испания с пари от държавата са нашенци. Първи са румънците – почти всеки четвърти безработен с обезщетение е румънец, втори – мароканците, а веднага след нас на четвърто са еквадорците. Испания е плащала обезщетение на общо 211 хил. безработни чужденци към края на 2015 г.

В Англия водят обща статистика за България и Румъния – към февруари тази година 5100 българи и румънци в трудоспособна възраст получават някакъв вид социална помощ – за безработица, самотен родител и др. Над 371 хил. чужденци във Великобритания разчитат на социалната й система. Те обаче са едва 7.2% от всички, които получават помощи. Близо 4.759 млн. британски граждани получават помощи, показват официалните данни.

Сериозна група българи получават детски в Белгия - от 2014 г. досега близо 1800 българи са поискали документ от Агенцията за социално подпомагане, за да получават сумите там. От белгийската служба, която отпуска детските, предоставиха данни към края на 2014 г. Според тях 90 български семейства са получавали пари за 146 деца, които са живели в България. В същото време от белгийската служба посочват, че и 21 родители - белгийски граждани, са получавали детските си за 32 деца, които живеят у нас. Белгийската служба не даде информация за българчетата, които вземат детски там.

Във Финландия към края на миналата година 334 български граждани са вземали детски помощи. Изплатени са им 562 430 евро. За едно дете във Финландия се получават на месец 95.75 евро. За 2 деца сумата е 105.80 евро, за 3 деца – 135 евро, за 4 деца – 154.64 евро, а за 5 и повече – 174.27 евро на месец. 511 български граждани пък са получавали помощ за безработица във Финландия, което е струвало над 3.7 млн. евро за годината.

Почти същият е броят и на българите, които получават детски в Словения - към декември 305 български граждани вземат детски за 478 деца, които живеят в Словения. От словенското министерство обясниха, че детето трябва да живее легално в страната, а детските надбавки се дават като допълнителна подкрепа за деца, чиито семейства получават под 64% от средната заплата на човек от домакинството за страната за последната година. Както и у нас, в Словения детските се отпускат за период от 1 година. Отделно още 189 безработни българи в Словения разчитат на помощи там.

От френското социално министерство обясниха, че не водят статистиката по страни, а делят получаващите детски на френски граждани и такива от ЕС. По последните им данни от септември миналата година 137 280 домакинства получават някакъв вид помощ за деца. Броят им е 2% от всички, които ги получават.

300 българи са поискали детски в Норвегия, сочат нашите данни от 2014 г. насам. От ресорното норвежко министерство предоставиха данни за това на колко чужденци са изплатили различни видове помощи у нас, но не и за българите в Норвегия. През 2014 г. Норвегия е платила 10 млн. крони за помощи на 107 души, живеещи у нас – норвежци и други граждани, включително българи.

320 българи са получавали и помощи в Холандия по последните им данни от края на 2014 г. Отделно Холандия е предоставяла и социални помощи на 900 души, родени у нас, на възраст между 25 и 65 г., както и на 270 души на възраст над 65 г. 60 младежи между 18 и 27 г. също са получавали такъв вид помощ. Това са родени в България хора, но не е ясно дали всички са с българско гражданство, от холандското министерство посочват, че нямат конкретни данни за български граждани.

Сънародниците ни в чужбина могат да бъдат засегнати от обсъжданите промени във Великобритания и Германия. Англия вече получи зелена светлина от ЕК да ограничава в бъдеще чужденците да се възползват от социалната й система. В Германия също започва дебат за ограничаване на детските помощи за чужденци, чиито деца не живеят с тях в Германия, а са в родината си.