Българите, които през 2014 г. са се трудили срещу минимална заплата, са се увеличили с над 45 на сто спрямо година по-рано. Към септември 2014 г. близо 273 хил. работници са получавали по 340 лв. Година по-рано заетите на минимално възнаграждение са били с над 45 на сто по-малко. Това означава, че около 8 на сто от всички заети у нас се разписват месечно срещу минималната заплата. 

Драстичният ръст на тази група работещи се дължи най-вече на увеличението на минималната заплата с близо 10% от началото на 2014 г. - на 340 лв. Това показва отчетът на социалното министерство за м. г. От януари обаче минималното възнаграждение се увеличи на 360 лв., а от 1 юли е планирано да се вдигне с още 20 лв. Така най-вероятно хората, които получават минимална заплата, ще се увеличат още.

"Двукратното увеличаване на минималната работна заплата ще допринесе за повишаване на покупателната способност на най-ниско доходните групи от пазара на труда с положително въздействие върху потреблението", пишат експертите от ведомството на Ивайло Калфин.

Според изследване на Института за пазарна икономика през 2013 г., ако в София минималната заплата е била 29 на сто от средната, то във Видин тя е 60% от средната. Затова икономистите смятат, че трябва да се отчита в по-голяма степен различната тежест, която административно определеното ниво на възнаграждението има върху бедните и по-развитите региони. 

Другата страна на въпроса е настояването на бизнеса да се въведе автоматичен механизъм, тоест формула с обективни критерии, по която да се смята минималното възнаграждение. Такава е и препоръката на Брюксел. 

"МТСП работи по идеята за разработване на тристранно приемлив механизъм за определяне на минималната работна заплата", отговориха подчинените на Калфин във връзка с разискванията между правителството и ЕК за политиката по доходите. Кога ще бъде предложена подобна формула обаче, не е ясно. Опити за това имаше и преди, но все неуспешни. 

Отчетът на министерството показва и трайна тенденция за увеличаване на българите, които разчитат на помощи от държавата. Преди време социалният министърът заяви, че има цели региони, които се издържат от социални помощи. Обяснението на експертите в МТСП за тази тенденция за поредна година са кризата и безработицата. 

За социални помощи и за помощите за отопление м.г. са дадени 183 млн. лв. Това е с 19 млн. лв. повече спрямо 2013 г. Освен това м.г. са изплатени и непредвидените в бюджета 342 500 лв. за еднократните помощи от 325 лв. на пострадалите хора от наводненията във Варна, Добрич, Мизия, Враца и Бургас.

През миналата година средно по 52 500 лица и семейства са получавали месечни социални помощи. Те са стрували на бюджета близо 55 млн. лв. Това са хората, които получават помощи, защото имат по-нисък доход от гарантирания минимален за страната от 65 лв. - самотни възрастни хора, родители, хора с увреждания и др. За една година тази група се е увеличила с близо 3000, а изразходваните пари за нея - с 1 млн. лв.