Митове и страхове от приемане на еврото

Митовете, страховете и фактите за еврото - какво пише в закона и кога ще започне същинската част на информационната кампания у нас.

"Най-големият страх според мен е този, който е свързан с инфлацията. Тези страхове не са съвсем неоправдани.", казва пред БНТ Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика.  Според Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Просто манипулации, разбира се, но хората им вярват. Няма какво да се направи в България по тази тема.".

Проф. Виктор Йоцов, икономист, преподавател в УНСС: "Много често обичаме да казваме, че сме най-бедната страна в Европа, но ще станем член на най-богатия клуб в света."

На 11 май 2005 година 231 депутати от 39-ото Народно събрание ратифицират Договора за присъединяване на България в Европейския съюз. А ангажиментът на страната за приемането на единната валута е разписан още в Глава 11 „Икономически и валутен съюз“ от 2001 г., както и в Предприсъединителните икономически програми. Препотвърден е и в Договора за присъединяването. Прав е председателят на 39-ия парламент Борислав Великов, че онзи акт ще остане в историята. А сега - 20 години по-късно, обществото е по-близо от всякога, но и по-разделено от всякога за влизането ни в еврозоната. Страховете не само не намаляват, а конспирациите и митовете се увеличават.
Страхът от повишаване на цените на стоки и услуги след влизане в еврозоната е сред най-големите, а Фискалният съвет преди дни излезе с анализ на данните за инфлацията в последните пет присъединили се страни - Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия - не само, че нито една от тях не е фалирала, а анализът сочи, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се оценява като минимално.

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Ще се види, че нито един от тези страхове няма да се осъществи. Те са просто манипулации, разбира се. Но хората им вярват, няма какво да се направи в България по тази тема. Ще продължат да им вярват до момента на влизането в еврозоната, когато с очите си видят, че я няма тази работа."

А някои икономисти обясняват страховете и рисковете така:

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика: "Тези страхове не са съвсем неоправдани, бих казал, че са оправдани по линия на това, което първо сме видели, да кажем, в Хърватия, и по линия на това, което е документирано в литературата, между другото от самата Европейска централна банка, и по линия на това, което знаем за българските регулаторни органи, които не се славят с особено качество на работата."

Проф. Виктор Йоцов, икономист, преподавател в УНСС: "Аз винаги съм давал пример да не се страхуваме толкова от инфлацията, защото аргументът, че влизането в еврозоната веднага води до инфлация, защото ще вдигнат всички цените, не е състоятелен. Ако някой има пазарната сила да вдигне цените, защо той да чака да влизаме в еврозоната? Той ще го направи и сега."

Това е разписано ясно и категорично - фиксиран централен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната. Не се разрешава преизчисляване на цени при курс, различен от фиксирания. Още през 2020 година парламентът даде мандат за влизане в еврозоната само при курс от 1.95583 лева за евро, а решението беше препотвърдено миналата година. Въпреки това обаче търговци признават, че ще закръгляват, но не според разписаните правила, а за да им е по-лесно.
Или, ако сега даден артикул струва 5 лева, то стойността му след прилагане на фиксирания курс и закръгляването до втория знак след десетичната запетая ще е 2.56 евро.

За да може хората да свикнат с цените още преди присъединяването те ще бъдат изписвани в двете валути - това е т.нар. двойно обозначаване. Това трябва да започне един месец след датата на влизане в сила на решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след въвеждането му. Окончателното решение за дата на присъединяване към еврозоната е на Съвета на Европейския съюз.

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Съветът на Европейския съюз е от 26 до 28 юни. Ако приемем, че на някоя от тези три дати се вземе решение, че България отговаря на критериите и ще бъде в еврозоната от 1 януари 2026 година, това означава, че веднага влиза в действие Законът за въвеждане на еврото. Да вземем 27 юни. Значи на 27 юли вече всички в България, всеки продавач в България, трябва да има двойните цени. Съветвам всеки, който е нервен, че ще вдигнат цените, да отиде на 26 юни и да снима цените. След това да отиде на 27 юни и пак да ги снима и да види - има или няма. Ако има - да докладва".

Ще се промени ли вноската по кредита ви след преминаване към евро

В първия месец след присъединяването ни левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно. В този период рестото ще се връща в евро и само, ако няма наличност - в левове. След това разплащането става само в евро.

По кой курс, как, къде, има ли такси - тези въпроси продължават да си задават хората. Безплатно ще е през първите шест месеца от датата на въвеждане във всички банки и „Български пощи“. През следващите шест месеца ще могат да налагат такса, а безплатна ще остане услугата в Българската народна банка. Обмяната ще става само по фиксирания курс.

Българският лев е стабилен, но той е обвързан във валутен борд с еврото. Той е въведен на 1 юли 1997 г. Курсът на българския лев се фиксира първо към марката, а после към еврото. Според Георги Ганев превалутирането няма да затрудни системите, тъй като не беше чак толкова отдавна времето, когато левът се раздели с три нули.
 
Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Абсолютно всички са готови, всички, с които говоря, всички, с които обсъждам, които ще бъдат логистично засегнати от това превалутиране. Нещо, което сме правили преди 26 години. Не знам защо толкова много народ го забрави това нещо с реденоминацията от 5 юли 1999 година, то беше същата логистична операция, били сме там, правили сме го, за втори път ни е в рамките на едно поколение. Няма да има никакви проблеми, всеки, който трябва да е готов, е готов."
 

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика: "За мен големият мит, ако конкретно говорим за цените, е че тези увеличения на цените от превалутиране, са големият проблем. За мен по-големият проблем, конкретно в България, не е превалутирането, а е свързан със замяната на системата на Валутния борд с влизането на еврото. Защо това е така? Защото досега БНБ не можеше да купува дълг. Когато влезем в еврозоната няма да е така, напротив - ще има тази възможност и това се прави там. А при купуване на държавен дълг имаме дългосрочно нарастване на цените и точно там е по-големият проблем. Т..е ако не бъде контролирано поведението по някакъв начин на БНБ в евросистемата, ще имаме по-постепенно, но по-дългосрочно вдигане на цените и там е по-големият проблем. И за това не се говори в анализа на БНБ, където превалутирането е споменато като проблем, а това не е. Има един важен въпрос, който се губи, когато премахнем националната си валута, а именно тази възможност ти да контролираш самата система. Моето мнение, също разписано в доклада на БНБ, е че нашето влияние в ЕЦБ ще е минимално."

Сметките в банките ще бъдат превалутирани автоматично по фиксирания курс и по никой друг и равностойността в евро ще е равна на левовата. Преобразуването ще става безплатно за кредити, депозити и средства по сметки, заеми, финансови инструменти и ценни книжа.
В момента лихвите у нас са по-ниски, отколкото в еврозоната.

Как се отрази еврото на цените в другите страни

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика: "Дали това ще се запази, е трудно да се отговори, защото влияят много фактори на размера на лихвите. В момента лихвите в България са по-ниски от историческите и траекторията е да се повишават, независимо дали влизаме или не в еврозоната."

Основните моменти са разписани в Закона за въвеждане на еврото и Националния план, но т.нар. активна част на комуникационната кампания трябва да започне месец след решението на лидерите на ЕС - или ако получим "да" през юли.

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Определени политически сили разгръщат своите политически процеси чрез вбиване на клин в мнението на българското общество по отношение на членството в еврозоната. Този проект е успешен, българското общество е разделено и това няма да се промени до края на тази година. Започвам все повече да охладнявам към тази идея, че някаква информационна кампания ще преодолее разделението в българското общество - няма да го преодолее. Който и да каже на хората, които се страхуват от еврото, насадени са страхове от приемането на еврото, каквото и да им се каже, те няма да го повярват просто. А тези, които много искат да влезем, каквото и да им каже другата страна, няма да го приемат и казват: Да, но плюсовете са повече от минусите, дори да е права за кусурите. А кусури има. Еврозоната е човешко творение, няма как да бъде съвършена."

Последната страна, която влезе в еврозоната, е Хърватия. А откакто стана 20-ия член на еврозоната все по-често се говори, че България ще последва нейния сценарий. Именно Хърватия е страната, с която най-много ни сравняват и от която тръгна бойкотът на хранителните магазини, заради високите цени на храните. Там обаче инфлацията още преди присъединяването към еврозоната достигна 13% на годишна база, сочи анализът на Фискалния съвет.

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика: "Когато те получиха "да", голяма част от хърватските търговци и бизнеси, започнаха да вдигат цените още преди влизането на държавата официално в еврозоната."
 
20 са държавите-членки, които ползват единната валута сега, а 7 - не. Една от тях е Дания, която още при присъединяването е договорила „клауза за неучастие". А Швеция, макар да се е съгласила с подписването на договора за членство в Европейския съюз, провежда референдум през 2003 г. Поставена в меко казано деликатно положение, страната отлага решаването на въпроса, като не се присъединява към т.нар чакалня на еврозоната и така умишлено не изпълнява критериите.
 
Според проф. Йоцов, който е и бивш представител на страната ни в Международния валутен фонд, към момента България не разполага с кой знае какви инструменти да ускори реалната конвергенция, губи от това, че не е в т.нар. Клуб на богатите. "Ще има по-висока фискална и финансова стабилност, по-ниски лихвени проценти, разходите за фирмите ще се намалят, защото те няма да имат нужда да хеджират рисковете, свързани с валутния курс. Да не забравяме за нещо друго - т.нар. репутационен риск, който силно ще намалее.", смята той.
 
Кампанията на антиевро ориентираните в страната продължава да е по-шумна от тази на опонентите им. Но през седмицата премиерът Росен Желязков и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха позиция в подкрепа на въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2026 г., която беше подкрепена от квалифицирано мнозинство в парламента. Сега очакваме от Брюксел ясен отговор ще влезе ли разделена България в единния валутен съюз.

 За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase