Преди потрелителят да закупи дадена стока, има право да научи основните характеристики, състав, инструкция за използване, комплетовка и поддръжка, срок на годност и условия за съхранение (ако има такива), както и евентуалните рискове при употреба или съвместна употреба с други продукти. Дори когато търговецът на дребно не е получил тази информация от доставчика или производителя, законът не го освобождава от задълженията му да я предостави.
Задължителна е и информацията за името, адреса, телефона, електронния адрес и интернет страницата на търговеца на дребно, както и данните за производителя или вносителя. Крайната сума с всички данъци и такси, условията за плащане, доставка и изпълниение на договора също следва да са известни отнапред, напомнят от “Ние, потребителите”.
Търговецът е задължен от закона да информира още клиентите си за законовата гаранция на стоката до 2 години, както и за търговска гаранция и извънгаранционно обслужване при наличието на такива. А при покупки онлайн и извън търговски обект – за право на връщане до 14 дни. При срочните договори следва да е известен минималният период, за който потребителят ще има задължения, както и за евентуалното наличие на клауза за автоматично подновяване.
„Правото на информация е едно от първите формулирани права, когато започва да се заражда идеята за потребителска защита. От неговото осигуряване зависи изборът, който определя доколко е изгодна една сделка – както за отделния потребител, така и за пазара като цяло. То има основополагаща роля на всички останали потребителски права, които се появяват на по-късен етап, и всяко от тях има пряка връзка с него“, посочва Габриела Руменова.
Институциите обединяват сили за честен Черен петък
Тя подчертава, че когато липсва достъпна и вярна информация, ефектът е особено осезаем в по-малките населени места – там, където изборът е ограничен, а покупателната способност – по-ниска.
„От маркетингова гледна точна едно от възможните решения е производителите и дистрибуторите да заложат на модел на ценообразуване, съобразен с реалната покупателна способност на отделните региони. Това би довело до по-справедливи и достъпни цени за хората в по-бедните места”, добавя експертът и уточнява, че “подобен подход е извън властта на потребителите. Тяхната сила е да настояват да получат цялата информация и тя да бъде вярна, пълна, ясна и разбираема. И след това да я ползват активно, когато вземат своите потребителски решения и с тях дават преднина на едни търговци и сделки за сметка на други.”
istock
Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако така ще подведе потребителя.
За това колко е важно правото на информация свидетелства и фактът, че всички хипотези на забранените от закона нелоялни търговски практики пряко кореспондират с него. Някои от тях са свързани с прикриване на съществена информация, а други – с нейното забавяне или с предоставяне по неясен, неразбираем или двусмислен начин. “Става дума за тази информация, която е необходима на потребителя, като се има предвид конкретната ситуацията за вземането на решение за покупка, което без тази практика не би взел”, уточнява Руменова и допълва, че посочването на невярна информация, която може да подведе потребителя, също е вид нелоялна търговска практика.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase