Все по-малко стават българите, които не могат да си позволят да отопляват дома си адекватно. 16% от населението обаче все още имат проблем да осигурят отоплението си. Това са все още прекалено високи стойности на фона на почти двойно по-ниски в останалите държави от Европейския съюз, информира NOVA в "Числата на седмицата".
Времената, в които 70% от българите са живеели на студено, са останали в миналото. Между 2005 и 2010 г., процента вече пада, но още се запазва твърде висок – повече от половина хора и тогава живеят на студено.Енерго-Про: Февруарските сметки за ток са със 7% по-високи
Стойността продължава да пада все повече и повече през следващите години, докато през 2023-а слиза под 20. Що се отнася до средните стойности в останалите държави, през последните 20 години от Евростат не отчитат почти никакви промени.

Какво значи това за нас? Тъй като голяма част от държавите все още не са подали данните си за 2025-а, ще разгледаме тези от предходната година, където сме на първо място, като си го делим с Гърция.
Как климатиците и студът надуха сметките за ток
През 2024-а за 19% от българите и 19% от гърците топлото вкъщи е било лукс. Близо, но след нас са литовците и испанците, а най-силни по този показател са били във Финландия, където едва под 3% от хората са се затруднили да отделят средства за отопление.

А може ли просрочените плащания по разходите за едно жилище да бъдат част от проблема с липсата на средства за топло? Това са всякакъв вид плащания по ипотека, наем или комунални услуги.
Софтуерен глич в билинг системите: Възможна причина за високите сметки за ток
И тук виждаме, че процентът на българите с такива задължения спада с годините. Макар и доста по-плавно. За последните 5 години се е понижил с 2 пункта. Българите, които сега имат вид просрочено плащане, са 18% от населението.

Така че и по този показател, заедно с гърците, сме в челните редици на Европа. С тази разлика, че тук те ни изпреварват значително. В южната ни съседка близо 43% от населението има просрочено плащане по жилището си.
Румъния, Испания и Кипър допълват списъка на първите 5 държави с най-много задължения, докато в Европейския съюз средно 9% от хората са живели в такива домакинства през последната година.

За какъв вид жилища обаче говорим? У нас живеем почти по равно в къщи и в апартаменти, като къщите имат лек превес. И по този показател максимално се доближаваме до Европа, където разпределението е почти изцяло същото.
Най-много измежду всички се открояват ирландците, които почти не ползват апартаменти – 90% от населението там живее в къщи. В Нидерландия и Белгия, процента също е доста висок и гони 80. Апартаментите пък, са по-популярното жилище предимно в Испания, следват Латвия И Малта.

Колко са големи домовете ни? Средно един гражданин на Европейския съюз обитава малко по-малко от 2 стаи в едно жилище. В Малта им е най-широко – с 2,2 стаи на човек. А в Румъния най-тясно – с една стая. В България всеки един от нас средно разполага с около стая и половина.
