В държавния сектор има таван на заплатите и това понякога е пречка, за да бъдат наети най-добрите специалисти в борбата с киберпрестъпността - това заяви премиерът Бойко Борисов на форум за противодействието на този вид престъпност.

„От конкурс за работа в този сектор идват по сто човека, накрая най-глупавият остава, само един. Всички, като чуят за заплащането, се обръщат и казват: „Благодаря“. И затова сега с финансовият министър мислим дали в електронното управление, в дружеството, където би могло да се получат по-високи заплати, да не променим така закона или правилата, за да можем на тези 10-15 човека, които да обслужват всички министерства, да плащаме по-големи заплати, за да привлечем по-кадърни хора“, каза още премиерът.

Бойко Борисов призова за обществена нетърпимост към хакерските атаки.

Продължават хакерските атаки срещу държавни институции

Вътрешният министър Младен Маринов обясни, че и след случая с „ТАД груп“ е имало опити за хакерски атаки срещу различни институции. Те обаче са били  предотвратени. Младен Маринов допълни, че ниските заплати наистина са проблем, но въпреки това в ГДБОП работят изключителни специалисти в борбата с киберпрестъпленията.

"Ниските заплати са изключителен проблем специално за наемане на хора, които работят в тази сфера, но това не означава, че хората, които работят при нас, не могат да си намерят работа никъде. Премиерът каза, че само това, че те защитават една много силна кауза, ги кара да направят компромис със заплащането, за да работят в една престижна структура като МВР, по-точно ГДБОП".

За постоянни атаки от злонамерени хакери към държавни институции и бизнеса призна Явор Колев, началник на отдел „Киберпрестъпност“ към ГДБОП по време на дискусията, организирана от Съюза за стопанска инициатива.

БГНЕС
БГНЕС

„Ние гледаме романтично на хакерството като на едни млади хора, които доказват своите способности. Аз бих ги гледал по друг начин и ги гледам по друг начин. Това са инструменти, оръжия на организираната престъпност, на терористични организации, на тоталитарни държави, които целят от една страна дестабилизация на държавата. От друга страна - представители на организираната престъпност, придобиване на неправомерни печалби“, каза Явор Колев.

Цацаров поиска промени в Наказателния кодекс

По време на форума главният прокурор Сотир Цацаров поиска промени в Наказателния кодекс, свързани с престъпления срещу киберпрестъпността. Според Цацаров е необходимо преформулиране на остарелите текстове, както и завишаване на финансовите санкции.

„Обикновено сме свикнали, че прокуратурата претендира за завишаване на санкциите и в много случаи това се възприема като самоцел на държавното обвинение, но нека ви дам само един пример. Осъществяването на неправомерен достъп до информационна система по сега действащия закон се наказва с лишаване от свобода до две години и то в немаловажни случаи, а неправомерното копиране, използване, променяне, унищожаване на компютърни данни в информационна система се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева, също в немаловажни случаи“, каза Цацаров.

Финансиране от бюджета

Финансирането на дейностите на Звеното за киберсигурност ще бъде от бюджета. Висши държавни органи са включени в Националния съвет за киберсигурност, който функционира от 2016 година.

Има два варианта за това как да бъде изграден допълнителен капацитет от служители, които да могат да консултират отделните звена как да поддържат по голяма киберсигурност, посочи от своя страна министърът на финансите Владислав Горанов. Единият е свързан с осигуряването на по-високи възнаграждения в Държавната агенция „Електронно управление“, уточни Горанов в Петрич:

„И другото, върху което работим и тече дебат в българския парламент, е възлагането на „Информационно обслужване“ да поддържа критичните инфраструктури и големите системи, тоест да се превърне в интегратор на големите държавни системи, една голяма държавна компания, която носи отговорност не само за изборите в случая, както предстои, и както в последните години е традиция, но и по отношение на поддръжката на критичните инфраструктури“.