Българите са най-склонни да харчат в сравнение с останалите европейци, въпреки че са най-недоволни от положението в държавата и от собственото си благосъстояние.

Това показва традиционното годишно проучване на BNP Paribas за потребителските нагласи в 15 европейски държави. Тази година за първи път е включена и България.

69% от анкетираните българи възнамеряват в следващите 12 месеца да харчат повече и с този процент далеч изпреварваме германци, французи, италианци и британци, както и средното ниво на покупателните намерения в Европа - 46%.

Този оптимизъм обаче е трудно обясним на фона на високия дял отговори за намаляла покупателна способност през последната година - 44% от българите се оплакват, че доходите им не достигат. 

Само един от четирима българи е доволен от доходите си 

 

63 хил. българи работят на минимална заплата 

 

60% от младите българи живеят в лоши условия

 

Само 12% от анкетираните наши сънародници са посочили, че разполагат с повече средства за харчене. Освен това българите са най-критични в оценката си за общото положение в държавата, като по скалата от 1 до 10 пишат 3.1.

Най-близка до нашата оценка дават унгарците - 3.9, а най-доволни от икономическото състояние на собствените си страни (с оценки над 6) са датчаните, австрийците и германците.

Българите обаче са сравнително оптимистично настроени за своето бъдеще. 33% вярват, че личното им благосъстояние ще се подобри през следващите 2 години, а според 23% ще остане без промяна.

Не така обаче мислят анкетираните предприемачи, защото само 26% от тях са отговорили, че вярват в бъдещето на фирмите си.

Най-притеснени са французите и италианците, като само 18 - 19% от тях очакват благосъстоянието им да се подобри в следващите две години. Вероятно поради тази причина те са и сред най-големите спестовници в Европа - 51 - 52% от тях са заявили, че спестяват за черни дни, докато за българите този процент е 40.

Изследването на BNP Paribas проучва и основните фактори, които дават увереност на хората в бъдещето. За почти 60% от българите на първо място е повишението на заплатите, на второ - спадът в безработицата и на трето - икономическият растеж.