Депозантите на КТБ трябва да имат достъп до парите си. Това пише Европейската комисия в специално писмо до Комитета за защита на финансовата и банковата стабилност в България.
Позицията на ЕК идва в отговор на писмото на Комитета за защита на финансовата и банковата стабилност до Брюксел, изпратено преди малко повече от месец. Комитетът бе учреден от вложители в КТБ през август с цел бързо разрешаване на проблема с банката.
В писмото си до Брюксел клиентите на КТБ алармираха Европа за нарушените си права, бездействието на БНБ след поставянето на банката под спецнадзор и нежеланието є
да предприеме необходимите спешни мерки за оздравяването й
„Както вие, така и голям брой други депозанти са привлекли вниманието на Европейската комисия към ситуацията с КТБ. Разбираме вашите притеснения за спирането на достъпа до вашите депозити в КТБ, наложени от националните власти и липсата на ясна перспектива за достъп до вашите средства в близко бъдеще”, пише в писмото от Брюксел. В него се обяснява, че европейската директива предоставя на всеки вложител правото да бъде компенсиран, ако неговите депозити станат недостъпни. Всички депозити на стойност до 100 000 евро (или еквивалентът в други валути) на даден човек в определена банка, независимо от броя на откритите сметки, са гарантирани в рамките на ЕС, се посочва в писмото. Там се цитират и конкретни текстове от евродирективата за сроковете, в които да става това -
в рамките на 20 работни дни след заключението на компетентния орган
че кредитната институция няма възможност за момента, поради причини, пряко свързани с финансовото є състояние, да върне депозитите или пък изобщо да има такава възможност някога.
В писмото се припомня и за откритата от Брюксел на 25 септември наказателна процедура срещу България.
„Независимо от по-нататъшните действия, които комисията може да предприеме в ролята си на наблюдател за спазването на европейското законодателство, ние бихме искали да припомним, че Европейското право има предимство пред националното. Съответните разпоредби на директивата, които са безусловни, достатъчно ясни и точни, могат при определени условия да предоставят права и задължения на властите, гражданите и бизнеса във всяка държава членка“, се подчертава в писмото. В него се обяснява още, че тези права могат да бъдат наложени на съответните органи пред националния съд с цел получаване на плащания по отношение на неналични депозити.
Междувременно от Комитета на вложителите изпратиха и сигнал до прокуратурата, в който твърдят, че мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев е започнал разпродажба на активи на трезора. Той
възнамерява да продаде стъкларския си завод в сръбския град
Парачин, пише още в сигнала, адресиран до главния прокурор Сотир Цацаров, до премиера Георги Близнашки и до омбудсмана Константин Пенчев.
От комитета посочват още, че засега информацията за разпродажбата на активите на банковата група КТБ е неофициална информация. Освен това в сигнала до прокуратурата се посочва, че незаконното прехвърляне активи се извършва чрез адвоката на Цветан Василев Лазар Карадалиев, бизнесмена Веселин Бушев и Валери Димитров. Вложителите обвиняват още Цветан Василев, че престоят му в Сърбия е бил с цел да се замаскират незаконни действия, целящи да се продадат на нови собственици активи, които са придобити с кредити от поставената под особен надзор КТБ.