Влогът в банка у нас остава сред най-сигурните варианти за запазване стойността на парите в условията на социален и политически смут, показва проверка на “Труд”.

Причината е, че няма друга алтернатива за съхраняване на стойност, която да е толкова добре защитена законово и да носи добра доходност.

Законът в момента гарантира влоговете в банките у нас в българска и чуждестранна валута в размер до 196 000 лв. Това означава, че над 90-95% от депозитите де юре са напълно защитени. Де факто обаче спестяванията в трезорите са гарантирани 100%, защото в момента родната банкова система е една от най-стабилните в Европа. Банките са препълнени с пари, системата има солиден капиталов буфер, стабилни провизии и реализира приемлива печалба, сочат данните на БНБ.

Освен това лошите кредити започнаха да намаляват, като банките постепенно изчистват балансите си от тях. От началото на световната финансова криза България е една от малкото държави в ЕС, където нито лев на данъкоплатците не е похарчен за спасяване на банки.

“Създалата се политическа ситуация няма непосредствен ефект върху състоянието и дейността на банковата система”, единодушни са банкерите. Все пак според тях най-доброто решение е максимално бързо възстановяване на политическата стабилност, защото ако публичните финанси и икономиката на страната изпаднат в безтегловност, това няма как да не се отрази негативно и на банковия сектор.

Правилата за гарантиране на влоговете внасят допълнителна сигурност за вложителите.

Гаранции

По закон, за да се изчисли гарантираната сума на депозита на един гражданин или фирма, се събират всичките му влогове в дадена банка плюс начислените върху тях лихви. Ако вложителят обаче има и кредити, размерът им се приспада. Не се изплащат гарантираните размери на влоговете на лицата, на които са били предоставени “привилегировани лихвени условия”, т.е. индивидуално договорени по-добри лихви в сравнение с обявените от банката.

Влоговете с промоционални лихви обаче попадат в обхвата на гаранцията. Гарантираният размер на депозита се изплаща на гражданите от Фонда за гарантиране на влоговете.

При недостиг на средства във фонда той може да взима заеми. По закон фондът е длъжен да започне да изплаща средствата на гражданите най-късно до 20-ия работен ден след отнемането на лиценза на съответния трезор от БНБ.

Без валутен риск

Вложителите у нас са привилегировани, защото не носят и валутен риск, ако спестяванията им са в левове или евро. Двете валути в България са еднакво защитени благодарение на валутния борд и фиксирания курс на лева, установен със закон (чл. 29 от Закона за Българската народна банка).

Това изключва възможността да се случи спекулация с курса на лева, защото той може да бъде изменен само с промяна на закона. А това е бавен процес, предполагащ достатъчно време за съответния обмен на валута, така че хората да не загубят стойността на парите си.

Така че няма смисъл да се бърза с превалутиране на спестявания - може да загубите. Веднъж от неполучена лихва, ако се прекъсне срочен левов влог, за да се обърне в евро например. И втори път - от такси за превалутиране и курсови разлики при покупко-продажба.

Единственото, от което не са защитени влоговете, е инфлацията. Тя обаче все още е по-ниска от средната доходност по влоговете. Средната лихва по левовите депозити със срок от 1 ден до 2 години към края на 2012 г. е била 4,97%, а в евро - 4,38%. Това е повече от годишната инфлация за 2012 г. - 4,2%.

Удобство

Освен че е продуктът с най-добро съотношение между сигурност и доходност, депозитът е и най-удобната форма на спестяване, защото човек може да разполага с парите си във всеки един момент. Това не важи за други алтернативи като инвестиционно злато, имоти, акции, доброволно пенсионно осигуряване или застраховка "Живот".

Характеристиките на застраховката например са такива, че ако договорът е сключен за 15 години и средствата се изтеглят предсрочно преди средата на срока, клиентът не просто губи натрупаната доходност, но търпи реална загуба в процент от средствата си. Депозитите освен това позволяват авансово или ежемесечно изплащане на лихвата без загуба на доходност.

Договорите за депозит са и сред най-коректните откъм общи условия, твърдят банкови експерти.

По закон, ако срочният влог е с фиксирана лихва, банката не може да я променя.
Ако пък лихвата по влога е обвързана с доходността от инвестиция, банката е длъжна да предостави на вложителя допълнителна информация.

Внимателно с акциите

Смята се, че акциите на българските компании са доста подценени, така че защо да не инвестираме в тях? На пръв поглед има смисъл. Само допреди дни Българската фондова борса се радваше на възход, като до края на миналата седмица водещият индекс SOFIX отчете приличния ръст от над 13% в сравнение с началото на годината. Но заради политическите сътресения за три дни показателят изгуби 7% от стойността си.

"Въпросът дали инвестирането на българската фондова борса в момента е изгоден вариант за търсене на допълнителен доход, остава отворен", смята Петко Вълков, изп. директор на "Конкорд Асет Мениджмънт".

По принцип подобни периоди на сътресения са удобен момент за инвестиране, тъй като цените на акциите се намират на депресирани нива, обяснява той. Ако обаче новото правителство кривне по линията на популизма и осъществи действия от сорта "национализация, неконтролирани харчове, разхлабване на институциите", тогава инвестирането в каквото и да е било начинание в България става опасно, заключава Вълков.

Злато и диаманти - не за всеки джоб

Всеизвестно е, че златото е спасителното убежище за инвеститорите в несигурни времена. На всичко отгоре от 12 години насам металът поскъпва с темпове, които изпреварват тези на повечето други активи.

Но българската икономика е с бутиков размер на фона на останалите държави, така че евентуални сътресения в нея няма как да повлияят на котировките на жълтия метал. Ако левът се срине, златото няма да помръдне.

И все пак, ако решите да инвестирате в злато, трябва да имате предвид няколко много важни подробности.

На първо място е ликвидността. Физическите лица нямат достъп до международните пазари, където да купуват и продават метала в реално време и да печелят от актуалната промяна на стойността му. Може да купувате от банки и търговци т.нар. инвестиционно злато - кюлчета и монети. Но ако след това решите да ги продадете, изкупната им цена е с около 4-5% по-ниска от актуалната. Така че за да спечелите, металът трябва да е поскъпнал значително.

Имате възможност за покупка на акции от т.нар. борсово търгувани фондове, които инвестират в злато. Но там ще разчитате на бъдещо поскъпване на метала, за да спечелите нещо. При поевтиняване ще загубите. Освен това трябва да предвидите и брокерските такси за сделките.

Друга алтернативна инвестиция са диамантите. Скъпоценните камъни поскъпват с внушителни темпове - между 10 и 20% за година. Но ако искате да инвестирате в диаманти, стандартът е еднокаратов камък с идеална шлифовка и чистота. Който струва поне $22-24 хил.

При подобни алтернативни инвестиции трябва да сметнете и разходите за съхранение.

Финансовият риск за България скочи

Цената на застраховката срещу фалит на България скочи рязко вчера - с 12 пункта до 131 пункта. Това означава, че инвеститорите оценяват по-високо риска за страната и могат да поискат по-високи лихви при кредитиране.

Въпреки това застраховките срещу фалит се търгуват в момента по-евтино в сравнение с м.г., когато нивото им бе 350 пункта.

Вчера финансовото министерство отмени аукцион на ДЦК, тъй като фискалният резерв е стабилен.