За спестяването се говори много - колко е важно, за да сме добре с финансите, каква е силата му, когато натрупваме лихва върху лихвата и др., но всъщност много малко се коментира как реално да спестим пари в зависимост от индивидуалния си характер и навиците си. 

А всъщност има огромно значение какъв тип сме - дали сме склонни да харичим повече и силната ни страна не е планирането или пък сме систематични и дисциплинирани и успяваме да устоим на изкушението да си купим нещо ново. При всички положения можем да спестим, стига да се познаваме добре, да си поставим цели и да изберем стратегия за натрупване на спестявания. 

Ключът е в себепознанието - дори да не се променим, знаейки как реагираме в определени ситуации, ще можем да намерим решение на проблемите си. И така да се спрем на основните типове характери според начина на изкарване на пари и маниера на харчене. 

Вероятно най-тежкият случай са хората с широки пръсти, които не могат въобще да контролилрат финансите си. Техният начин на харчене би могъл да се сравни с количеството гориво необходимо на 3 литров бензинов двигател. Те не се замислят за по-едрите покупки, които правят, да не говорим за дребните ежедневни разходи, чиято сила на натрупване става лавинообразна с времето. 

Когато си мисля за този тип хора, в главата ми изниква популярния образ на Чарли Харпър от "Двама мъже и половина". Имаше серия, в която той почти беше фалирал и счетоводителят му му обясни причините за това по доста образен начин. Първо проби малка дупка в пластмасова чашка за кафе и започна да налива вода в нея. Част от течността изтичаше през малката дупчица, но нивото на водата в чашата оставаше постоянно, защото той не спираше да налива. Коментарът му беше: "Така харчат повечето хора. Имат относително малко разходи и стабилни приходи. А така харчиш ти" - каза накрая и надупчи цялото дъно на чашата. Водата изтече с огромна скорост и той не успя да я напълни повече. 

Естествено често в природата има равновисие - тeзи, които харчат много обикновено са добри в печеленето на пари. Както е и във въпросния случай, но това не прави финансите им цветущи. Спомняте си, че въпросният герой имаше 2 ипотeки върху къщата и щеше да остави само дългове след себе си. 

Ако разпознавате маниера си на харчене като този на чичо ви Чарли, все пак има някаква надежда да подобрите финансите си, стига да не сте чак толкова дебелоглав. Познавайки слабостите си - например фактът, че парите, които минават през пръстите ви изчезват мигновено, може да си заложите сам "капани", за да заделите нещо настрана. 

Преценете грубо колко харчите на месец, прегледайте колко от тези пари реално отиват за маловажни неща и се опитайте още с постъпването на приходите в сметката ви, преди да са достигнали до вас, да ги заделите в изгоден влог с добра лихва. Това може да стане, като направите автоматизиран трансфер на съответната сума. Повечето банки предлагат подобна услуга. Естествено тези пари пак са ваши и можете да ги теглите на известен период от време, но това ще ви затрудни - ще трябва да отидете до банката лично и да ги изтеглите, губейки от лихвата. 

Другият вариант е да помолите ваш близък, на който имате доверие да ви помага за управлението на парите ви. Като свикнете да се вмествате в определена сума на месец това ще се превърне в навик и ще ви освободи средства за инвестиране. 

Обратният вариант на Чарли са крайните спестовници. Те изкарват малко, но и почти нищо не харчат. Интересното е, че някой от тях с времето успяват да натрупат немалки суми в банката. Лошото е, че нямат смелост и желание да инвестират в нещо въпросните суми. 

Естествено е, че ако правиш по 3 000 на месец и харчиш всичко, ще си по-зле с финансите от някой, който изкарва 1000 и заделя 200. След време тези пари с натрупване започват да имат значение. Но и крайното спестяване си има своите негативи. 

Чували сте за законите на Вселената, които гласят, че каквато енергия подаваш, такава се връща към теб. То само по себе си те кара да се затвориш и да мислиш в посока НЕ към изкарване на пари, а към пестене. В тази връзка си спомнете другият герой от споменатия сериал - Алън. Целият скован от предразсъдъци, черноглед и стиснат. Каквото и да успееше да задели, то му биваше ограбвано по най-брутален начин. 

Та стигаме до въпроса, какво можеш да направиш, ако те е обсебил модела на Чичо Скрудж?

Най-важното според мен е да се разчупи начинът на мислене, да се уплътни времето с идеи за допълнителен доход, вместо към маниакално спестяване. Когато се стремим към екстремно спестяване, това и получаваме - живот пълен с лишения и насочен към мисли за оскъдност и мизерия. За да предотвратим това, трябва да мислим в посока към допълнителни доходи. 

Който е свикнал с пестеливостта дори да не брои всяка стотинка, пак няма да се отпусне да харчи много, затова е по-добре да пренасочи съзнанието си към мисли за изкарване на повече пари и инвестиране, което е и слабото му място. 

Излиза, че универсалното спестяване не е приложимо към всеки тип характер. Трябва първо да се познаваме добре, за да можем да предприемем мерки към стабилизиране на финансите си и подобряване на качеството на живот.