Гледали ли сте мач, в който играчите очевидно бойкотират треньора си? Човекът дере гърло, крещейки тактически указания, нервно ръкомаха и подскача край игрището, а ефект никакъв. Ако кризата продължи по-дълго, пораженията не закъсняват и обикновено се стига до раздяла с треньора.

Отношенията в офиса не правят изключение. За съжаление няма рецепта, която да ви гарантира, че ще бъдете успешен и вдъхновяващ мениджър. Преди да изградите собствената си стратегия, за да израснете като такъв, не е лошо да се запознаете с някои начини на поведение, които със сигурност ще ядосат хората ви, ще ги отчуждят и ще изпарят всяка надежда за екипност. 

Правите се на всезнайко

Никой не е съвършен. Дори Супермен носи бельото си върху панталоните. Ако не знаете нещо, не се правете, че не е така. Арогантно е, а освен това увеличава риска от провал. Освен това някой от екипа ви може да знае верния отговор и да ви направи смешен в очите на другите. Поведението ви би го обезкуражило или пък би му дало повод впоследствие да се заяжда с вас.

Обещавате много, давате малко

Може да е изкушаващо да обещаете на служители голяма награда, ако изпълнят дадена задача или помогнат да преборите конкуренцията. Проблемът идва, когато поставената цел бъде изпълнена, но вие не изпълните даденото обещание. Това е сигурен начин да влошите репутацията си. При това не само пред екипа си, но и пред останалите служители. Можете да бъдете сигурни, че тези новини се разпространяват мълниеносно в цялата компания.

Лошото е, че освен на имиджа ви, това вреди и на доверието между вас и подчинените ви. А нито един началник не е успял без подкрепата на хората си. Бъдете сигурни, че ако редовно не изпълнявате обещанията си, служителите ще намерят начин да ви го върнат. И още нещо - не очаквайте от тях да гонят с ентусиазъм следващата поставена от вас цел.

Играете и Джекил, и Хайд

В един момент се отнасяте приятелски и добронамерено с хората, а в следващата минута им крещите, зъбите се и ги ругаете. Подобно рязко превъплъщение като на добрия доктор Джекил в садистичния мистър Хайд ви прави да изглеждате непоследователен и неуравновесен в очите на подчинените си. За тях се превръщате в човек, на когото не могат да се доверят, защото не знаят как ще реагира.

По-лошото от това да не ви харесват обаче е, че подобно поведение руши авторитета ви. Не се учудвайте, ако забележите, че когато се съберат заедно, хората ви иронизират и ви се подиграват, а мисълта за екипна работа се превръща в последната им грижа.

Накисвате колегите си за собствените провали

Когато получите задача от шефа, помислете добре дали не е прекалено амбициозна и няма ли да натовари екипа ви извънредно. Ако се окаже, че е така, добрите лидери обикновено отказват предизвикателството, освен ако то не бъде променено така, че да е по възможностите на хората им.

Безскрупулните началници обаче са готови на всичко, за да блеснат пред баш шефа, а за капак на всичко обикновено се бият в гърдите, че сами са свършили цялата работа. Ако в крайна сметка се окаже, че хората им не могат да се справят със задачата, просто прехвърлят вината за провала на някой от тях, за да защитят себе си. Подобна практика сериозно обезкуражава хората в екипа и разрушава вярата в лидера.

Вземате се прекалено насериозно

Обикновено хората смятат, че когато са мениджъри и водачи, трябва да показват твърдост и авторитет постоянно. Въпреки това дори и да сте сериозен човек по характер е важно да покажете на хората си, че можете да се надсмивате над себе си. Малко самоирония и хумор при признаването на собствените грешки няма да подронят авторитета ви като началник.

Проява на зрялост е да покажеш, че не знаеш нещо и да потърсиш помощ. Или пък да допуснеш грешка и след това да си признаеш и да се извиниш за това.

Перфекционист сте

Мениджърите с много власт обикновено смятат, че трябва винаги да постигат перфектни резултати. Това обаче е трудно постижимо както за тях, така и за екипа им. По принцип е добре е да се поставят високи стандарти и предизвикателни цели. Не е добре обаче да искате от когото и да било да прави невъзможни неща, особено за кратки срокове. Освен че поражда сериозно напрежение с времето, перфекционизмът обезсърчава хората и води до конфликти сред екипа.

Правите всичко заради себе си

Егоистичните мениджъри обичат да превръщат всеки проект или задача във възможност за собствен пиар. Те дават посока на разговора, въпреки че не могат да му придадат добавена стойност. Присвояват всяка нова идея и правят така, че да оберат лаврите, като подчертават какво са направили за изпълнението на задачата.

Ако хората ви ви смятат за самовлюбен егоист, това в никакъв случай не е добре за репутацията ви. Освен това със сигурност ще ги накара да ви изключват от съвместните проекти или да направят всичко възможно да не участват във ваши разработки.

Избягвате да поемате лична отговорност

Много мениджъри доброволно поемат задачи, правят големи обещания на висшестоящите и гордо се разхождат наоколо, раздавайки заповеди. Ако накрая всичко се провали, някои от тях се спотайват или търсят причините за провала извън себе си. Други се отричат от това, което са казали или обещали, изкривяват фактите и най-вече избягват да поемат отговорност за собствените си грешки. Надали има служител, който да уважава шефа си, ако той е егоист и още по-малко, ако се държи като страхливец.

Готови сте да превключите от “убийство” на “празненство”

Това поведение е обратно на типа Джекил/Хайд. Такива лидери се оплакват от другите зад гърба им и така създават група от хора в офиса, които са готови да нападнат “жертвата”, ако нещо се обърка. Естествено лидерът прави всичко това, за да защити самия себе си.
В крайна сметка, ако проектът приключи добре, този тип мениджъри превключват на режим “празненство” и вместо да забият нож в гърба на жертвата си, я потупват приятелски по гърба и я обявяват за най-добрия си колега.

Ако всичко друго пропадне, обвинявате хората си

Това е висша форма на избягване на отговорност. Дори след поредния провал някои лидери отказват да признаят собствените си грешки и заявяват, че са направили всичко както трябва. Направили са перфектния план за изпълнение на задачата, но “те” са виновни, че нещата не са се случили според него.

Дали ще обвините хората си в нежелание да работят или в некадърност няма значение. Подобно поведение не само влошава отношението на колегите към вас, но и пречи да се вгледате в себе си, да откриете недостатъците си и да се опитате да ги коригирате. Със сигурност прехвърлянето на вината върху служителите няма да доведе и до израстването в кариерата. Не е лошо да си спомните, че ясно и добре разписаните задачи са гаранция за успешното им изпълнение.