Икономическата свобода в България остава ниска – по този показател страната ни е на 46-то място сред 162 държави.

Това става ясно от годишния доклад „Икономическа свобода по света”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7.41 т. от максималните 10 точки (при 7.40 т. в миналогодишното), което нарежда страната отново на 46-то място. Ботсвана и Перу са непосредствено преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – непосредствено след. Хонконг и Сингапур са на челните две позиции, а в Топ 10 влизат и Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

За една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0.01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък. Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

- Размер на правителството (7.02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

- Съдебна система и право на собственост (4.83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3.33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.

- Достъп до сигурни и стабилни пари (9.44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

- Свобода на международната търговия (8.12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

- Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7.61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната. През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия.

Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика.

Същевременно, обаче, докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7.25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост.

Икономическата свобода е важна за всяка една страна по света. Докладът на „Фрейзър” емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

- По-високи доходи на човек от населението;

- По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;

- По-малък дял на хората в бедност;

- По-дълга продължителност на живота;

- По-добра защита на гражданските свободи;

- По-бърз икономически растеж.