Жилищно-спестовните влогове или т. нар. лихвоточки ще се наследяват, като това ще може да става и чрез завещание.

Това предвиждат промените в Закона за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, които се предлагат от патриотите и бяха приети днес на първо четене в пленарна зала. Според вносителите това ще засегне около 55 000 души, които все още не са получили своите компенсации.

Другите промени предвиждат лихвоточките да се ползват и като платежно средство за плащане на данъчни задължения.

Удължава се и срокът с 2 години за записване от страната на гражданите за изплащане на самите лихвоточки. По време на дебатите стана ясно, че е заложено за това да се заделят около 20 млн. лева. БСП пък предлагат тази сума да е 30 млн. лева.

По думите на Антон Кутев, ако се запази сумата от 20 млн. лева, то изплащането ще продължи около 12 години. Ако обаче се приеме тяхното предложение между този срок ще е около 7-8 години. Междувременно от ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят закона, но с резерви, а причината е, че той не е минал през комисия.

Именно затова те ще настояват от подробни данни по темата от финансовото министерство, на които между първо и второ четене да се направи подробен анализ. От ГЕРБ припомниха, че срокът за лихвоточките вече е удължаван 5-6 пъти.

Първоначално влоговете в ДСК са били 315 000, като 155 000 граждани вече са получили своите пари, 65 % вече са компенсирани. Остават още 55 000, но срокът за записване вече е изтекъл през ноември 2016 г.

Според Валентин Христов, председател на Сдружението на собствениците на компенсаторни инструменти се говори само за връщане от страна на държавата на лихвите по жилищно-спестовните влогове в някогашната ДСК, а не се споменава главницата. По думите му 100 хил. души не отговарят на критериите на закона, което е неконституционно и така общо155 хил. собственици на лихвоточки не са си ползвали правата.

„Не трябва да има удължаване на сроковете, а докато не се изчисти проблемът да няма ограничения, защото само малко над 100 хил. притежатели са получили компенсация, или около една трета“, предлага той.

Христов изчисли, че средно по 6-8 хил. лв. получават хората сега за лихвоточките си, като в края на 80-те години на миналия век с тези пари е можело да се купи половин апартамент, а днес не биха стигнали и за дребен ремонт. По думите му реалната цена на лихвоточка не е 8 ст., каквато е определена през 2008 г. и е непроменяна досега, а 30-50 стотинки и то без да се включва дължимата от държавата главница по жилищно-спестовните влогове от онова време.

В последните години от бюджета се отделят по около 11 млн. лв. годишно за компенсация на тези граждани.