Националната агенция за приходите стартира акция "длъжник", научи "24 часа". Целта била да се съберат колкото е възможно повече стари дългове, особено такива, на които изтича 5- или 10-годишната давност, обясниха експерти.

Вече били готови списъци с имената на всички физически лица и на фирми, които са натрупали задължения в големи размери. Според указанията на данъчните за такива се смятат над 5000 лв. заедно с лихвите за физическо лице и над 10  000 лв. за фирма.

На прицел най-напред ще са "по-пресните" длъжници - тези, които са трупали задължения до 2007 г. и сега изтича техният 5-годишен давностен срок. Ще бъдат привиквани и хора с "вехти" дългове - от 2002 г. Техните задължения са останали изискуеми, както казват данъчните, защото от тогава до сега те са имали поне едно писмо или телефонна покана да се издължат. Това автоматично е удължило давността на 10 години.

"В сумата на просрочените дългове се включват не само неплатени данъци и осигуровки, а и стари глоби от КАТ, бившите ХЕИ, съдилища и всички други държавни институции", каза говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров.

В близките дни първите 28  000 ще получат обаждане от колцентъра на приходната агенция. От датата на обаждането започва да тече 7-дневен срок за уточняване на задължението. Това става на място в данъчната служба. При обаждането или в писмото са записани името, телефонният номер и номера на стаята на данъчния инспектор, при когото трябва да се отиде. Там на място може да се поиска време за събиране на доказателства, че задължението е погасено или че е изчислено неточно. Тогава се насрочва нов разговор, на който окончателно се установяват задълженията. На длъжника се връчва покана за доброволно издължаване. Срокът за това е 14 дни. Ако през този период няма постъпили вноски, може да се задвижи процедурата по принудително изпълнение. Затова, когато се получи такова писмо, най-добре е веднага да се отиде в НАП.

Ако се признае задължението, което е описано в акта, но човекът или компанията има затруднения, може да се договори отсрочка в плащането или издължаване на вноски.
Преди да стартират процедурите по принудително изпълнение, данъчните задължително правят проверка. Тя може да включва изискване на данни от работодатели, наематели, компании и пр., които са изплащали суми на задлъжнелия през годините.

Целта е да се определят парите, които са подлежали на облагане. Те се съпоставят с данните от техните данъчни декларации, като се проверява дали платеният данък е съответствал на получените доходи. Проверка се прави задължително на всеки, който е използвал данъчни преференции - за дарения, за лични вноски по застрахователни полици, за лихви по ипотечен заем (давани на младо семейство) и др.

Ако при проверката сумите на разминаванията надхвърлят 2000 лв., следва задължителна ревизия. Тя "връща" проследяването на приходи, разходи и платени данъци 5-7 г. назад. Освен това при нея инспекторите на НАП може да поискат за всеки длъжник от съответните държавни и частни дружества данни за неговите сметки за мобилен и стационарен телефон, газ, ток, парно и др. Може да съберат информация за това дали човекът е ходил в задгранични командировки, или на лични пътувания, купувал и продавал ли е имот, или автомобил в последните години. За целта данъчните пишат писма до съответните институции, които са задължени да им предоставят информацията. Идеята при изискването на тези данни е да установят дали той е имал финансова възможност да си погаси задължението, но го е пренебрегнал. Те получават информация и от всяка банка за сметките на всеки българин.

Размерът на сумите в тях е тайна до получаването на съдебно решение, но данъчните може да разпоредят запор на съдържанието им, както и на бъдещи постъпления. Може да влязат и в офиси, магазини и складове с три основания - проверка, ревизия или сигнал. Във всеки от случаите данъчните инспектори са длъжни да покажат на проверявания основанието за това.

Правилото е стойността на запорираното имущество да съответства на размера на задължението, обяснява Росен Бъчваров. Най-често възбрана се налагала над лаптопи, телевизори, фотоапарати, мобилни телефони, а при по-големи задължения - автомобил или имот. Поставените под запор вещи се маркират с червен стикер с надпис "Запорирано от НАП". Той се залепва на видно място върху вещта, при колите - на предното стъкло, и длъжникът няма право да го маха. Запорирано имущество не може да се продава или дарява.