Въвеждането на 22% ДДС е изходът, който министър Дянков е намерил в момента, това заяви по БНТ икономистът Мартин Заимов.

България през ХХ век е преживяла горе-долу 10-на кризи от голям мащаб - грубо казано 4 преди Втората световна война, 3 или 4 в комунизма и това е третата след комунизма, обясни той.

Много хора могат да си спомнят кризата от 90 година и тази от 96 година. Сегашната като житейско преживяване не е по-голяма от тях, посочи той.

Кризите са нещо абсолютно неизбежно, както болестите при хората. Важното е какво извличаме като полза от тях. В обществената криза най-голямата полза е тогава, когато тя служи за реструктуриране на статуквото. Мисля, че огромното мнозинство българи са съгласни, че статуквото не е добро, каза той и допълни, че простото доказателство за това са гласуванията в последните 15-20 години.

Той сравни министър Дянков с новатора от правителството на Иван Костов Александър Божков и подчерта, че благодарение именно на Божков страната ни е имала 10 години растеж.

Според банкера Левон Хампарцумян, "22% ДДС е изпълнима идея, защото другите предложения, които се въртяха, са в най-добрия случай наивни и в по-лошия случай неграмотни". За пример той даде данък "Лукс" и реоблагането на депозити над 100 000 лева.

Не трябва да забравяме, каза той, че живеем в свободна пазарна икономика и ако някъде създадем затруднения за даден бизнес, за даден инвеститор, за благополучието на един човек, който е натрупал пари, предполагаемо с труда си, тези пари ще избягат някъде другаде или ще мимикрират във форма, в която няма да бъдат облагани. Държавата да се бори с гражданите си или да ги третира всичките като престъпници  е остаряла комунистическа концепция. Тези, които ще ни измъкнат от кризата са именно предприемачите, които поради това, че са предприемачи са и богати хора, категоричен беше той.

Икономистът Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч защити мерките на правителството за увеличаване на ДДС с аргумента, че има три начина за запазване на финансовата стабилност.

Според него или не се прави нищо и се върви към криза на публичните финанси, или се съкращават разходите през реформи, или се увеличават данъците.

Той обаче заяви, че вдигането на данъчната тежест и на държавната намеса в икономиката не води до добри резултати.

Но все пак при силен обществен натиск, какъвто се наблюдава, ако не се правят реформи в обратната посока - икономии на разходите, трябва да се увеличат данъците.