През юли ударно е възстановяван ДДС, като сумата, върната на бизнеса, е била 563 млн. лв. Това съобщи Людмила Петкова, зам.-министър на финансите. Обичайно бюджетът чисти данъчен кредит по 420-460 млн. лева месечно.
По думите на Петкова 70% от просрочения ДДС са се натрупали през февруари-май. Посоченият период съвпада с оставката на кабинета Борисов и подготовката за предсрочните избори от служебното правителство.
За шестте месеца до 1 юли декларираният, но невнесеният ДДС е достигнал 450 милиона лева, съобщи още Петкова. Това означава, че търговците добросъвестно са декларирали, че дължат данъка, но вероятно няма как да го платят.
През миналия месец покрай
актуализацията на бюджета се развихри спор, след като от лагера на
премиера Орешарски обявиха, че неразплатеният ДДС към средата на година е
достигнал безобразни размери - 776 млн. лева, което било три пъти
повече от обичайното равнище.
От опозицията обаче възразиха, че
цитираната сума включва не само забавения данък, но и текущо заявения за
възстановяване. Оказа се, че просроченият ДДС е около 300 млн. лева.
Актуализацията на бюджета няма отношение към връщането на ДДС - важно е да са добри постъпленията от внесен данък, за да има и повече възстановяване. Амбицията на МФ е плавно да се ликвидира феноменът "просрочен ДДС". Когато бюджетът закъснее, плаща лихви - 20 млн. лева са от началото на годината, припомни зам.-министър Петкова.
Вчера тя представи важна мярка за облекчаване на дребния бизнес - въвеждане на т.нар. "касова отчетност на ДДС". Най-просто казано, идеята е малката фирма да не внася ДДС още щом е пуснала фактурата, а да го направи, когато получи плащането от клиента си. С други думи, ако не получи пари, не внася данъка. Така и ефектът за бюджета ще е нулев - няма постъпление, но няма и опасност да се източва ДДС.
От бъдещия режим ще се възползват
фирми, регистрирани по ДДС, чиито обороти не превишават 500 000 евро за
последната година.
Според Петкова около 220 000 фирми изпълняват условието за оборот. Но има и доста други ограничения за ползване на облекчения режим - предприятието да не е влизало в полезрението на НАП като рисково, да не са му съставяни актове заради укрити задължения, да не е вносител и др.
"Касовото отчитане на ДДС" ще е опция, не
задължение. Фирмите ще подават заявки за регистрация, а НАП ще проверява
отговарят ли на всички изисквания.ЕС въведе "касовата
отчетност" през 2010 г. в директивата за ДДС като реверанс към малкия
бизнес.
Работодателските организации у нас отдавна недоволстват, че този
режим, който е чудесна антикризисна мярка, не се използва в България.
Факт е, че облекчението се прилага в 20 държави от ЕС, а Испания и Кипър
скоро ще го въведат.България досега не се е възползвала от
Директива №2010/45/ЕС, която позволява специално на малките фирми да
начисляват и внасят ДДС едва когато получат плащане по сделката.
По сегашните правила всеки доставчик, регистриран по ДДС, щом напише фактурата, е длъжен да начисли и внесе 20-процентния налог, независимо кога и дали изобщо ще получи плащането от клиента си. Проблемът е, че така много предприятия, особено по-дребните и по-слабите, попадат в убийствен капан - техният клиент ги мотае и не им плаща, а те трябва да внесат ДДС-то.
С въвеждането на "касовото начисляване" МФ се надява да облекчи малките фирми, да увеличи ликвидните средства при бизнеса и да намали междуфирмената задлъжнялост. Мярката може да влезе в сила най-рано от Нова година.
Работна група към вицепремиера
Даниела Бобева в момента обсъжда лостовете за намаляване на
междуфирмената задлъжнялост, съобщи още Петкова. Българската стопанска
камара от години алармира, че у нас този проблем е придобил чудовищни
размери и е допълнителна пречка за стопанския ръст.
Преди дни Божидар
Данев, изпълнителен председател на БСК, за пореден път обяви, че при
брутен вътрешен продукт под 80 млрд. лева корпоративната задлъжнялост е
160 млрд. лева.
Ужилване за милиард
Само преди дни
зам.-министър Петкова обяви, че държавният бюджет губи около 1 млрд.
лева годишно от данъчни измами, като между 200 и 300 милиона са чрез
източване и укриване на ДДС.
По тази причина МФ бърза да въведе т.нар. обратно начисляване на ДДС в някои особено рискови сектори - например жито, слънчоглед и др. При този режим не доставчикът, а получателят на стоката начислява данъка. Механизмът затруднява източването на ДДС и работи успешно например в Румъния.