Българските общини отново се оказаха изненадани и неподготвени за въвеждането на отдавна чаканите от данъкоплатците промени в методиката за определяне на таксата за битови отпадъци, въвеждайки на практика втори имотен данък, коментират от БСК.

Още през 2002 г. в Закона за опазване на околната среда е приложен европейският принцип „замърсителят плаща причинените вреди“.

Той обаче е подменен в общинските наредби с безпринципната постановка „притежателят на имоти/активи плаща“.

Общините определят такса смет на база отчетната стойност на активите или данъчната оценка на имотите, вместо върху количеството генерирани отпадъци. За премахването на тази порочна практика Българската стопанска камара полага последователни усилия още от 2001 г.

В продължение на повече от 12 години общините упорито отказват да водят съдържателен диалог по проблема и фактически саботират формирането на такса смет на база количество генерирани отпадъци.

Не е ясно дали това поведение на местните власти е въпрос на некомпетентност, дали е желание за улеснено администриране, дали целта е да продължи неясното преразпределение на средствата за други общински нужди и дейности, или е опит за освобождаване от отговорност на реалните замърсители и прехвърляне на тежестта върху хората, чиято единствена „вина“ е, че притежават имот.

Този стил на поведение продължава и с днешна дата. Актуалният повод е създадената със заповед на министър-председателя работна група към Министерството на финансите, която до 6 юни т.г. трябва да разработи нова методика за определяне на такса смет. Според представители на местната власт, за този кратък срок е невъзможно изработването на методика. Това щеше да е вярно, ако липсваха 12-годишните усилия проблемът да бъде решен.

Законът повелява: „Размерът на таксата за битови отпадъци се определя в левове според количеството на битовите отпадъци“ (чл.67, ал.1 от ЗМДТ).

В последната редакция на чл.67, ал.2 от ЗМДТ изрично се уточнява, че „общинските съвети не могат да ползват за основа за определяне на ТБО данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена“.

Несъстоятелен е аргументът на местните власти, че въвеждането на системи за измерване на количествата отпадъци е невъзможно, защото такива системи съществуват във всички европейски държави.

Проучванията на БСК показват, че има драстично разминаване в количествата събрани отпадъци в различните общини - от 7 до 2285 кг/жител. Разходите на фирмите за сметосъбиране на едно лице в отделните общини варират от 8 лв. до 10 000 лв.!

Данните показват по недвусмислен начин, че приходите от такса смет не се ползват по предназначение, на което се дължи и драматичното забавяне на изграждането на депа за отпадъци, заради което България е заплашена от тежки санкции.