Инфлацията в еврозоната отново пое нагоре през февруари, но България се откроява с обратна тенденция – устойчиво забавяне на ръста на цените. Това показват най-новите данни на Евростат, които очертават по-сложна и нееднородна картина в рамките на Европейския съюз.
През втория месец на 2026 г. годишната инфлация в еврозоната се ускорява до 1,9% спрямо 1,7% през януари. В рамките на целия ЕС увеличението също продължава, макар и по-слабо – до 2,1% на годишна база, което е с 0,1 процентни пункта повече спрямо началото на годината. Основен принос за това имат по-високите цени на услугите, както и на храните, алкохола и тютюневите изделия, докато енергията действа в обратна посока и частично ограничава инфлационния натиск.
Конфликтът в Близкия изток може да вдигне инфлацията у нас с 0,6%
На този фон България се позиционира различно. Страната ни, която от 1 януари 2026 г. вече е част от еврозоната, отчита пето поредно месечно забавяне на годишната инфлация по хармонизирания индекс. През февруари тя достига 2,1%, при 2,3% месец по-рано и значително по-високите 3,5% в края на 2025 г. Това поставя България на ниво, съпоставимо със средното за ЕС, но с ясно изразен низходящ тренд.
Още по-видимо е забавянето при месечната динамика. Инфлацията у нас се понижава до 0,2% през февруари спрямо 0,6% през януари, което подсказва отслабване на краткосрочния ценови натиск. Данните на Националния статистически институт дават допълнителна перспектива – според националния индекс на потребителските цени годишната инфлация е 3,3%, също в низходяща посока, а месечната достига 0,4%.
В европейски контекст разликите между отделните държави остават значителни. Най-ниска инфлация през февруари е отчетена в Дания, Кипър и Чехия, докато Румъния продължава да е с най-висок ръст на цените в ЕС, следвана от Словакия и Хърватия. Спрямо януари инфлацията намалява в единадесет държави членки, остава без промяна в четири и се увеличава в дванадесет.
Потребителската кошница се задържа на 57 евро, но цените се менят
Месечните данни също показват обръщане на тенденцията на европейско ниво. След спад от 0,3% през януари, през февруари потребителските цени в ЕС нарастват с 0,6%. Същият ръст се отчита и в еврозоната. Интересен детайл е, че без включването на България месечната инфлация в останалите страни от валутния съюз би била малко по-висока – 0,7%.
Така, докато еврозоната като цяло се сблъсква с ново ускоряване на инфлацията, България влиза в нея с по-умерен и дори охлаждащ се ценови натиск. Това поставя страната в по-благоприятна позиция в краткосрочен план, но и подчертава различията в икономическата динамика вътре в съюза.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase