Мебелни и дървопреработващи фирми са изправени пред фалит

Войната в Украйна допълнително засили проблемите за дървообработващите и мебелните фирми в България, които от години работят в условията на дефицит на дървесина, а шперплатът изчезна от пазара. Голяма част от компаниите са изправени пред фалит, вече близо 20 на сто от персонала е съкратен с тенденция това да продължи и следващите месеци.

Това коментира в интервю за БТА проф. д-р Васил Живков - председател на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

Забрана за износ на дървесина от Русия, като контрасанкция на забраните от ЕС заради войната в Украйна, е поредната пречка за българските фирми. Ние от месеци, да не кажа от години, изпитваме сериозни затруднения със снабдяването на дървесина. Проблемът основно се пораждаше от България заради намаления дърводобив в страната, към това обаче се добави и новият проблем, свързан със ситуацията в Украйна, каза Васил Живков. Критичната ситуация се задълбочи още преди да бъдат обявени руските санкции, защото вече договорена и натоварена от Русия суровина не можеше да стигне до България, а сега имаме и официална забрана, допълни Живков.

Дефицит от 200 000 кубика руска дървесина

По експертни оценки на Камарата това означава намален внос на масивна дървесина от около 200 000 кубика, превърнати в обла дървесина (мерна единица, в която се измерва дървесината, добивана в гората). По думите на Живков това количество не е толкова голямо спрямо добиваното в България, като за последните две години в страната добивите са за около 6 млн. кубически метра дървесина, но потребностите са за повече. Планът за годишен добив в страната е за 7,2 млн. кубически метра и така за последните две години се генерира около 1,2 млн. кубически метра по-малко добив на дървесина, което е допълнителна пречка за индустрията, използваща дървесина, отбеляза председателят на браншовата организация.

60% от фирмите са се повлияли от войната между Русия и Украйна

Шперплатът изчезна от пазара

Той посочи, че в България основно се използва шперплат, който се изготвя предимно от дървесина от Русия, произведен в Украйна или Беларус, и този шперплат също изчезна от българския пазар. Това ще доведе до значително затруднение на фирмите, които използват този материал, в това число и за строителните компании. Живков даде пример с българска фирма от друг сектор, но голям ползвател на шперплат и експортно ориентирана, която изпитва много сериозно затруднение с доставките на материала и това може да доведе до значително свиване на нейните производства.

Само фирмите, които членуват в браншовата камара, са 300 от двата бранша, дават препитания на над 48 000 души в страната и осигуряват над 3 млрд. лева брутен вътрешен продукт, изтъкна Живков. Към момента по вътрешни данни на Камарата вече се наблюдава съкращаване на персонала в дървообработващите и мебелните предприятия с около 20 на сто, като този процент ще се увеличава с нарастването на дефицита на дървесина. 

Свалят цените на дървата за отопление с нов пилотен проект

Първите потърпевши са дървопреработвателите

Живков напомни, че проблемите с дървесината първо ще засегнат дървообработващите предприятия, по веригата ще пострада и строителството, както и мебелните компании. Заради недостига на дървесина вече затруднения изпитва "Кроношпан България" ЕООД, каза председателят на браншовата камара. Компанията е най-голямата дървообработваща фирма в България, която е инвеститор клас "А" с вложения от над половин милиард лева в нови технологии и сгради. В момента от трите й линии две не работят поради липса на суровина, посочи Живков. В подобно критично положение е и "Средна гора" АД в Стара Загора, която произвежда столове от масивна дървесина, като всички изделия са за ИКЕА и други търговци на мебели в Европа. По думите на Живков фирмата до месец-два може да бъде доведена до фалит поради невъзможността да изпълнява договорите си и наложените заради това неустойки.

Ковид ренесансът на мебелната индустрия допълнително изостри суровинния дефицит

Като цяло мебелната промишленост след първия удар заради ковид кризата преживя през последната година своя "ренесанс", защото хората пренасочиха средства, които преди отиваха за туризъм и развлечение, за обновяване на жилищата, за да ги премебелират заради дистанционната работа и обучение, коментира Живков. Той изтъкна, че това допълнително е дало "напрежение" върху суровините в глобален план. От друга страна доставчикът Китай в много аспекти стана нерентабилен, защото повишените транспорти разходи увеличиха в пъти себестойността на продукта, цените на металите нараснаха, шоково поскъпнаха и енергоносителите, плюс войната в Украйна, всичко това допълнително застрашава компаниите от бранша.

Горите у нас не се стопанисват рентабилно

Проблемът с дървесината у нас се задълбочава според Живков и от лошото управление в България на горите и на дърводобива през последните една-две години. Според Живков решение трябва да се търси в два аспекта. Краткосрочно - намиране на начин как да се задоволят нуждите на фирмите, които произвеждат и създават висока добавена стойност. Мебелната и дървообработващата промишленост създават именно такава висока добавена стойност.

Oт дървесина, която на корен най-общо струва 50-100 лева за иглолистни и 80-150 за широколистни дървесни видове, се получава продукт за 1000 лева, едрата и ценната дървесина в гората не бива да отива за дърва за огрев, заяви председателят на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Подкрепата за тези компании ще позволи България да не изгуби вече завоювани пазари, защото този бранш е основно експортно ориентиран, допълни той. Вече е отворена ниша за българските компании да бъдат доставчици в Европа заради скъсените вериги на доставки и възможността за малки по обем конкурентни доставки, а не с контейнери от Китай.

Според Живков в България има много екопопулизъм, който пречи за достигането на нормите за средногодишен добив. Той напомни, че всяка гора има нужда от така наречената здравословна сеч, за да може тя да се обновява и браншът е заинтересоват от дългосрочното съществуване и развитие на българската гора.

Като пример на решение, взето вероятно под еконатиск, Живков посочи заповедта от 21 май 2021 г. на министъра на земеделието, с която е въведено намаляване с 30 процента на обема на предвиденото средногодишно ползване по горскостопански планове на държавните горски стопанства от високостъблени гори с възраст над 100 години. Заради забраната към момента изоставането от обоснованото ползване от горите в страната (7,2 млн. куб. м) е около 1,2 млн. куб. м и по-голямата част от дъскорезното производство е ограничило или изцяло преустановило дейност, коментира председателят на браншовата камара. По думите му тази заповед не подпомага опазването на горите, а е предпоставка за спекула, незаконни действия, за ограничаване достъпа и изграждането на необходимата инфраструктура и е в противовес с устойчивото стопанисване на горите. Затова от бранша настояват за отмяната й.

Проблемът за бранша се задълбочава и от износа на дървесина и затова ръководството на Камарата препоръчва да се вземе решение първо да бъдат осигурени предприятията в страната, които използват дървесината за продукти с висока принадена стойност. Ситуацията може да се подобри и при модернизиране на процеса на дърводобив, който по думите на председателя на Камарата все още е доста примитивен, нерентабилен, а прекупвачи по веригата вдигат цените на търговете до непосилни за българските мебелни производители равнища. Препоръчително е и каскадното използване на дървесината.

Форсмажорът за бранша

Председателят на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост посочи, че предложението за обявяване на форсмажор трябва много внимателно да бъде обсъдено от различни, последващи решението аспекти. Един от тях е свързан с това как това би се възприело от предприятията, с които българските фирми имат сключени договори, и дали те ще признаят, че действително има форсмажорни обстоятелства.

Живков изтъкна, че всички европейски държави изпитват затруднения заради войната в Украйна. Ако те не са обявили форсмажор, тогава не е ясно дали за нас е полезно такова решение, коментира председателят на камарата и допълни, че ако форсмажорът се използва от част от фирмите да не си изпълнят задълженията, също би било проблем.  

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg