По закон държавата ще може да харчи толкова, колкото е изразходвала през същия месец на миналата година, но само в рамките на събраните приходи. Минималната работна заплата ще бъде увеличена, но редица други разходи – включително заплатите в публичния сектор – остават „замразени“. Икономистът доц. Косъо Стойчев смята, че тази ситуация допълнително натоварва бюджета.
Според предприемачът Таня Скринска настоящата ситуация не бива да създава фалшиво усещане за стабилност. Удължаването на бюджета е „естествено следствие“ от политическата криза, но остава временно и недостатъчно решение.
Удължителният бюджет: Заплатите замръзват през 2026 г.
„Бизнесът според мен трябва да се тревожи“, подчерта тя в ефира на NOVA и добави, че отлагането не отменя планираните политики – то просто ги отлага във времето.
„Въпрос на време е много от нещата да се случат. Притеснена съм“, каза предприемачът.
По думите ѝ вече е невъзможно България да влезе в 2026 година с изцяло нов и редовен бюджет, а политическата нестабилност допълнително усложнява ситуацията. Според Скринска в момента фокусът на партиите не е върху икономиката, а върху това „кой ще управлява страната“, което блокира разговорите за финанси и реформи.
Таня Скринска предупреди, че обществото е силно поляризирано, а темата за еврото допълнително изостря политическата обстановка. Това, по думите ѝ, ще измести вниманието от ключови теми като бюджета и икономическата политика.
„Големият проблем е, че няма да се говори за бюджета, за икономиката, за реформите, които са изключително наложителни“, заяви тя.
Според предприемача реформите трябва да започнат независимо кой е на власт, с участието на бизнеса, синдикатите и държавата. Забавянето им носи реален риск – увеличаване на дълга и в перспектива натиск за по-високи данъци.
Удължителен или редовен бюджет - кой е по-добрият вариант
Една от ключовите теми, поставени от Скринска, е реформата в публичния сектор, която пряко засяга частния бизнес. Тя настоя минималната работна заплата да не се обвързва със средната и определи сегашния механизъм като „сбъркан“.
Прогнозата на предприемача за бюджета за 2026 година е песимистична – според нея той ще бъде „същият като досегашните“, без същински промени. Истинският риск идва след това.
„Ако не започне разговор в посока реформи, ще се стигне до увеличаване на данъци“, предупреди Скринска, като не изключи повишаване на ДДС и въвеждане на прогресивно облагане след 2027 година.
Доц. Стойчев определи ситуацията като лош прецедент за еврозоната: „България е първата държава, която влиза в еврозоната с нередовно правителство и без приет бюджет.“
По думите му самото членство в еврозоната предполага дълбоки реформи – в държавното управление, администрацията, енергетиката и пазара на труда, особено с оглед на демографската криза.
Икономистът коментира и въпроса за дефицитите в пенсионната и здравноосигурителната система, които не могат да се решат само с повишаване на вноските, а изискват комплексни и дългосрочни мерки.
Целия разговор вижте във видеото.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase