Затова през изминалите години, особено периодите на пикови стойности, когато имахме нива около и над 10% ръст в инфлацията, гуверньорите на централните банки казваха, че тяхната цел са заветните 2%.
Причината за това е се състои в следната графика:
1. В периоди, когато хората очакват цените да се повишават, обикновено те смятат, че ще се запази продължително и това завърта цикъл, който ги мотивира да харчат много и то сега.
2. Става дума за покупки като автомобили, домакинска техника, и всичко друго, което се използва продължително във времето, дори да изисква повече пари. Защо е така? Заради очакването, че ще стане по-скъпо в бъдеще? Продукти, без които не можем като храните, част от тях ние не може да съхраняваме дългосрочно също поскъпват, а ние пък започваме да плащаме още повече.
3. Във всички случаи обаче компаниите правят по-големи печалби, което дава по-големи възможности за развитие и растеж.
4. Това пък води до повече работни места и до по-добри финансови възможности за населението да харчи. А това води до увеличено търсене на стоки и услуги, което повишава цените.
Така имаме едно завъртане на добрия инфлационен цикъл. Последният етап от цикъла – работните места е ключов за благоденствието.
Няма проблем цените да се повишават, докато заплатите също растат защото ще продължите да потребяват същите стоки и услуги и всичко е наред – икономиката ще работи нормално, ще работи добре. Просперитетът ще бъде за всички.
Нарушение в този нормален цикъл като например, ако заплатите изостават от ръста в потребителските цени. Проблем може да настъпи обаче и в други части. Например нарушенията във веригата на доставки покрай пандемията, доведе до ръст в цените от страна на някои компании, който разруши нормалния ход на цикъл.
Какво правят централните банки – повишават лихвените нива, което повишава цената на заемите. Това се отразява на бизнеса, за който е по-скъпо и по-трудно да инвестира, да наема хора и расте. Съответно това води до забавяне на икономиката. Това обаче е предизвикателен период за домакинства, които изпитват финансови трудности. Борбата с инфлацията също води до ограничаване на търсенето.
istock
1. Когато цените се понижават, потребителите може да отлагат големи покупки. Защо? Защото се надяват на допълнителни намаления в следващите месеци. Това обаче води до едно общо намаление на харчовете на домакинствата.
2. Обаче, когато ние харчим по-малко, печалбите на компаниите са ограничени.
3. Когато нямат пари – ограничават и разходите си, което води до съкращение в персонала, и по-малко разкрити работни позиции.
4. Безработните, също харчат възможно най-малко. Тези, които все пак са заети предпочитат да спестяват повече, за да са подготвени за финансови загуби и трудни времена.
Стоян Панчев: Инфлацията от закръгляне вече е започнала
И цените продължават да падат или най-малко остават без промяна заради ниското търсене. Това води до слаб икономически растеж.
Ако при висока инфлация се повишават лихвите, то при дефлация, централните банкери може да направят лихвите отрицателни и да се надяват, икономиката да се отпуши във времето и самата инфлация да започне да расте.
istock
Япония също е емблематичен пример за дългогодишна дефлация. Няколко фактора: проблеми с предлагането, слабо търсене и проблеми с финансовата система.
Дефлацията може да окаже негативно влияние върху икономиката, като обезкуражи разходите и инвестициите поради нарастващата стойност на парите с течение на времето.
Или с други думи цената на дефлацията е огромна и затова централните банки искат да я избегнат. Освен това, ако инфлацията не около 2%, а около 0%, това е огромен риск да се изпадне в дефлация.