Все още над 300 000 декара земеделски земи в България са собственост на офшорни дружества, твърдят експерти от бранша. 

С последните промени в законодателството те подлежат на санкция от 100 лв./дка, а ако въпреки това нарушението продължи, глобата става 300 лв. на декар. Така общият размер на наказанието може да стигне 400 лв./дка.

Всичко това е факт след обнародваните на 28 април 2015 г. в “Държавен вестник” (бр. 31) изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ). Те предвиждат на търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.нар. офшорки), да се налагат имуществени санкции за всеки декар притежавана земеделска земя.

Самата възможност да бъдат глобявани фирми с ниви, чиито собственици са офшорни компании,

влезе в сила на 1 октомври 

От тази дата всяка такава компания подлежи на сериозните глоби.

Така тези допълнения на закона за собствеността и ползването на земеделски земи затварят изцяло кръга от мерки, които защитават българското земеделие и земя от офшорните капитали с неясен произход. Те често възприемат нивите по-скоро като спекулативен финансов инструмент, а не като актив, който да се използва по предназначение за производството на селскостопанска продукция.

Първите стъпки за ограничаване на офшорната собственост върху земеделските земи бяха предприети от парламента още в средата на 2014 г. Тогава в чл. 3, ал. 7 от ЗСПЗЗ беше въведена забраната за дружества да притежават земеделска земя, ако техни собственици са чужденци или чуждестранни фирми, установени в страни извън Европейското икономическо пространство или в държави, с които България няма сключена спогодба, която да защитава правото на подобни чуждестранни инвестиции. Тази забрана в закона обаче не беше напълно ефективна при липсата на съответните санкции за неспазване. Въпреки това земята, притежавана косвено от офшорки, е намаляла от близо 1 млн. декара през 2014 г. до 300 хил. декара към края на 2015 г. по неофициални данни.

Как действа механизмът на санкциониране?

Съгласно ЗСПЗЗ санкциите следва да се налагат от областните управители по местоположение на имота, чийто собственик е в закононарушение, а приходите от глобите да постъпват по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Така извън съображенията, свързани със съблюдаването на закона, които са от полза на всички български граждани, най-голям интерес от налагането на санкциите има именно земеделското министерство, което изпитва хроничен недостиг на финансови средства от години.

Само от наложени глоби на офшорните собственици на първо време в бюджета на агроведомството могат да постъпят суми в размер на 30 млн. лв., които се равняват на глобата от 100 лв. за всеки декар от близо 300 хил. дка земеделска земя, притежавани косвено от офшорни компании.

За целта не са необходими и кой знае какви усилия от страна на органите на изпълнителната власт. Необходимо е самото министерство, което притежава актуална информация за собствеността върху земеделските земи у нас,

да я предостави на областните управители,

на чиято територия по правомощия е налична земеделска земя с офшорна собственост. Подробната информация за самите фирми с офшорни капитали е публична и достъпна през Търговския регистър.

За да има ефективен контрол от областните управители, е необходимо също така те да получават конкретна информация от Търговския регистър и Агенцията по вписванията за българските юридически лица, чиито собственици са офшорни компании. Това е лесно осъществимо по пътя на междуинституционалното сътрудничество.

Факт е, че офшорни собственици на земеделска земя в България има все още много. Сред примерите за такива фирми е СЕК БГ, регистрирана на Сейшелските острови. По данни от имотния регистър дружеството притежава 545 дка в Добричка област, община Генерал Тошево. 

“Винета” ООД, чийто мажоритарен собственик е панамската офшорка “Харисън мениджмънт”, има 1290 дка ниви в Пазарджишко. Също на панамска офшорка - “Албол холдингс”, е и “Съксес” ЕООД, които са собственици на 640 дка в Бургаско.

Всички подобни фирми ще трябва в най-кратки срокове да се ориентират да продадат притежаваната от тях земя, ако искат да не загубят собствеността си и да си върнат поне малка част от направената инвестиция. Необходимо условие за това обаче е наличието на отговорни действия от страна на институциите за съблюдаването на закона.

Ефектът от тези действия може да се отрази на пазара на земеделски земи, ако под риск от санкции, офшорните собственици обявят земята си за продан. Пускането на пазара на повече от 300 хил. декара земеделска земя в кратък диапазон от време ще натисне цените на нивите надолу.