В дигиталния свят, в който живеем, повечето от нас имат една основна банкова сметка. В нея влиза заплатата, от нея плащаме сметки, с дебитната карта към нея пазаруваме в магазина. Всички пари – тези за хляб, тези за почивка и тези „за черни дни" – често съжителстват на едно и също място.
Това обаче е също толкова ефективно, колкото да държите парите си за наем, за храна и спестяванията си в един и същи джоб. Рано или късно те се смесват и губите контрол.
Истината е, че парите ви имат нужда от план и от правилно разпределение. А банките предлагат два основни инструмента за това: разплащателна сметка и спестовна сметка.
Ако банката фалира: Какво ще се случи с парите ви и докъде стига защитата
Те изглеждат подобни, но имат коренно различни цели. Разбирането на тези цели е първата стъпка към това да накарате парите си да работят за вас, а не вие за тях.
Разплащателната сметка – за всеки ден
Представете си разплащателната сметка като главното фоайе на вашите финанси. Това е оживено, транзитно място, където парите постоянно влизат и излизат.
Нейната цел е да обслужва ежедневните ви финансови операции:
- Получаване на работна заплата, пенсия или други доходи.
- Плащане на сметки за ток, вода, интернет – на каса или онлайн.
- Ежедневни покупки с дебитна карта.
- Теглене на пари в брой от банкомат.
- Извършване и получаване на банкови преводи.
Основната характеристика на разплащателната сметка е високата ликвидност. Това означава, че имате незабавен и неограничен достъп до парите си по всяко време. Но това удобство си има цена. По тези сметки лихва няма.
Вместо да ви носят доход, почти всички разплащателни сметки имат месечна такса за обслужване – обикновено между 1,28 и 2,55 евро при наличие на дебитна карта.
Спестовната сметка – белите пари за черни дни
Ако разплащателната сметка е оживеното фоайе, то спестовната е тихата, заключена стая, в която държите парите си „за черни дни". Или за големи покупки, сбъдване на мечти и всичко онова, което има нужда от повече средства.
Нейната цел е да ви помогне да натрупате пари за бъдещи цели и да ги предпази от импулсивни харчове.
Ползваме я за:
- Създаване на „авариен фонд" (спестявания за поне 3-6 месеца напред).
- Спестяване за голяма покупка (първоначална вноска за жилище, нов автомобил).
- Заделяне на пари за почивка, образование или друго планирано събитие.
Тук ключовата дума е натрупване. За да ви стимулират да държите парите си при тях, банките предлагат лихва по спестовните сметки. В замяна, ликвидността е по-ниска. Може да има ограничения за броя безплатни тегления на месец или да се изисква предизвестие за изтегляне на по-големи суми. Това не е недостатък, а предимство – лекото неудобство ви кара да се замислите, преди да посегнете към спестяванията си за нещо дребно.
Какво трябва да знаете за банковите депозити: Видове, лихви и гаранции
Важно за лихвите в България: При повечето големи български банки лихвите по стандартните спестовни сметки са скромни – от под 1% до около 1,5% годишно. По-високи лихви (1,5–2,5%) обикновено се предлагат от по-малки или специализирани банки, или при срочни депозити, при които парите ви са „заключени" за определен период (от 1 месец до 3 години).
Добра новина за спестителите: От 1 април 2022 г. данъкът върху лихвите от депозити и спестовни сметки за физически лица в България е отменен. Това означава, че пълната сума на начислената лихва остава за вас, без банката да удържа нищо. Същото важи и за лихви от сметки в други банки от ЕС.
Гаранция от държавата. Парите по спестовна сметка (както и по разплащателна) са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките до 100 000 евро на вложител в една банка. Това прави спестовната сметка един от най-сигурните начини да съхранявате парите си.
Изгодно ли е да държите парите си в банка
Тук стигаме до най-важния момент, който много хора пропускат. Да държите голяма сума пари по разплащателна сметка е финансово неизгодно. Нека направим проста сметка.
Представете си, че имате 15 000 €, които стоят в разплащателната ви сметка, по която получавате заплата.
Сценарий 1: Всички пари са в разплащателната сметка
- Лихва: Няма. Годишният ви доход от лихви е практически 0 €.
- Такса: Нека приемем, че месечната такса за обслужване е 2-3 €. За една година това са 2 € × 12 месеца = 24 € разход.
- Краен резултат: В края на годината не само не сте спечелили нищо, а сте платили 24 € на банката, за да държи парите ви. Инфлацията допълнително е намалила реалната им стойност.
Сценарий 2: Разделяте парите разумно
В разплащателната сметка оставяте само буфер за месечните разходи – например 2 000 € (годишният разход от 24 € такса остава същият). В спестовна сметка прехвърляте останалите 13 000 €. Нека приемем годишна лихва от 1% и нулева такса за обслужване (което е стандартно при много спестовни сметки).
Как да спестявате според възрастта си - варианти и стратегии
Сметката е следната:
- Приход от лихви: 13 000 € × 1% = 130 € годишно (без удържане на данък, тъй като лихвите по депозити и спестовни сметки в български банки не се облагат).
Сравнете двата резултата: в Сценарий 1 губите 24 € (общо: -24 €). В Сценарий 2 печелите 130 € от спестовната, минус 24 € такса по разплащателната = +106 € нетен резултат.
Разликата от 130 евро идва от едно-единствено действие – преместването на парите, които не ви трябват веднага, от „джоб за харчене" в „джоб за спестяване". Колкото по-голяма е сумата и колкото по-висока лихва успеете да договорите, толкова по-съществена ще е разликата.
А ако искам по-висока доходност от 1%
Стандартната спестовна сметка е добра за защитата на основния ви авариен фонд, но не и за натрупване на сериозен капитал. Ако имате по-голяма сума и можете да я „заключите" за известно време, разгледайте и тези алтернативи:
- Срочен депозит – подобен на спестовна сметка, но с фиксиран срок (от 1 месец до 3 години). Лихвата е по-висока, но не можете да теглите средствата без санкция преди края на срока. В евро в момента се намират срочни депозити с лихви от 1,5% до 2,5%.
- Държавни ценни книжа (ДЦК) – облигации, емитирани от българската държава. Доходността им варира, но често е сравнима или по-висока от тази на банковите депозити, а сигурността е изключителна. Достъпни са чрез банка-инвестиционен посредник.
- Инвестиционни фондове и индексни фондове (ETF) – носят по-висока потенциална доходност, но и реален риск от загуба. Подходящи са за дългосрочни цели (5+ години).
Важно: Колкото по-висока е потенциалната доходност, толкова по-висок е и рискът. Преди да преместите пари от спестовна сметка към инвестиции, осигурете си първо стабилен авариен фонд (3-6 месечни заплати) в напълно ликвидна форма.
Как да изградите авариен фонд за спешни случаи, без инфлацията да го изяде
Как да изберете и как да ги ползвате
1. Разплащателна сметка: Изберете такава с най-ниската месечна такса. Лихвата тук е без значение. Дръжте в нея само толкова пари, колкото са ви нужни за месечните сметки и ежедневни харчове, плюс малък резерв.
2. Спестовна сметка: Изберете такава с най-високата лихва. Проверете внимателно условията – има ли такса за теглене, как се капитализира лихвата, изисква ли се минимална сума, има ли ограничение за безплатни тегления на месец.
3. Автоматизирайте спестяванията си: Най-добрата стратегия е да настроите регулярен месечен превод от разплащателната към спестовната сметка. Задайте го да се случва ден-два след получаване на заплата. Така „плащате първо на себе си" и спестяването се случва автоматично, без да се замисляте. После разпределяте останалото за харчене през месеца.
Мислете за разплащателната си сметка като за работен инструмент, а за спестовната – като за инструмент за натрупване. Парите, оставени да „спят" в разплащателна сметка, не просто не работят, а бавно губят стойността си от такси и инфлация. Организирайте финансите си с тези два прости инструмента и ще направите огромна крачка към постигане на финансовите си цели.
За други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase