На всички ни се е случвало - да искаме по-нова кола, да ни трябват пари за ремонт, да искаме да си купим дом. И да се обърнем към банка за кредит. А кредитът, както знаем, върви с важната дума лихва.
Често гледаме на лихвата като на някакво абстрактно число, което банката просто „измисля“. Но истината е, че зад него стои ясна логика и формула. Нека я разнищим заедно, за да знаете не само колко плащате, но и защо. А и най-важното, как да получите по-добри условия.
Представете си лихвата като цената, която плащате, за да “наемете” пари. Точно както плащате наем за апартамент, така плащате лихва на банката, за да ползвате нейните средства за определен период.
Тази „цена“ не е случайна. Тя се състои от два основни компонента:
Лихва = Референтен процент (или индекс) + Надбавка на банката
Референтният процент може да бъде пазарен индекс като EURIBOR, но в много случаи е и вътрешен показател на самата банка, определян по нейна методика.
Звучи сложно? Нека го разбием на разбираем език.
Депозити от клиенти
Когато внасяте пари в спестовна сметка, банката ви плаща малка лихва. След това тя използва тези пари, за да ги даде като кредити на по-висока лихва. Разликата е важна част от нейната печалба. Цената, която банката плаща за привлечения ресурс – включително лихвите по депозитите и финансирането от пазара – е един от ключовите фактори, които влияят върху това колко ще струва един кредит.
Този фактор обаче не се пренася директно в един универсален „базов лихвен процент“, а се отразява по различен начин в зависимост от методиката на конкретната банка.
Заеми от други банки
Банките постоянно си дават заеми една на друга на междубанковия пазар. Цената на тези заеми се влияе от общото доверие във финансовата система, както и от пазарни лихвени индекси като EURIBOR.
Важно уточнение: въпреки че EURIBOR е ключов ориентир за цената на парите в еврозоната, той не е задължително базата, върху която са изградени всички кредити в България. Част от банките го използват директно, но други работят със собствени референтни или базови лихвени проценти.
Всичко, което трябва да знаете преди да изтеглите кредит
Ролята на централната банка
Като член на еврозоната, България следва паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Нейните решения задават общата посока на лихвите – дали парите ще поскъпват или поевтиняват.
Това обаче не означава, че всяка търговска банка автоматично и в същия размер променя лихвите по всички свои кредити. Всяка институция има собствена политика, структура на финансиране и методика за определяне на лихвите.
Затова на практика може да се наблюдават разлики – дори когато ЕЦБ повишава лихвите, някои банки реагират по-бързо, други по-бавно, а трети изобщо не променят условията по съществуващи кредити.
Надбавката на банката
Това е частта, която банката добавя върху референтния процент или индекс. Надбавката покрива нейните разходи, печалбата ѝ и най-важното – риска, който поема, давайки ви пари.
Ето защо надбавката е различна за всеки клиент! Колкото по-„сигурен“ клиент сте в очите на банката, толкова по-ниска ще е надбавката.
Какво ви прави „сигурен“ клиент?
Кредитна история (ЦКР): Това е ви CV. Плащали ли сте редовно предишни задължения? Имате ли просрочия? Чистата история в Централния кредитен регистър (ЦКР) е златният ви билет за по-ниска лихва.
Доходи и заетост: Имате ли стабилен, постоянен трудов договор? Колко са месечните ви доходи? Високите и предвидими доходи намаляват риска за банката. Работата като фрийлансър или на граждански договор може да се сметне за по-рискова.
Самоучастие (при ипотечен кредит): Ако купувате жилище за 200 000 евро, но искате кредит от 180 000 евро (10% самоучастие), рискът за банката е по-голям, отколкото ако искате 140 000 евро (30% самоучастие). По-голямото самоучастие често води до по-добра лихва.
Обезпечение: Ипотечните и автокредитите обикновено са с по-ниски лихви от потребителските. Защо? Защото имат обезпечение (имот, кола). Ако спрете да плащате, банката може да продаде обезпечението, за да си върне парите.
При потребителския кредит такъв лесен изход няма, затова рискът (и лихвата) е по-висок.
Да си представим двама души, които теглят ипотечен кредит. За целите на примера приемаме, че пазарният индекс, към който е привързан заемът, е 2%.
Мария: С постоянен трудов договор и отлична кредитна история. Банката ѝ предлага надбавка от 0.5%. Нейната лихва е: 2% (Индекс) + 0.5% (Надбавка) = 2.5%.
Иван: Работи на свободна практика и е имал забавяния в миналото. За него банката калкулира по-висок риск и му предлага надбавка от 1.5%. Неговата лихва е: 2% (Индекс) + 1.5% (Надбавка) = 3.5%.
Разликата в техния профил води до това, че Иван ще плаща по-висока цена за същия по размер заем, просто защото рискът при него е по-голям.
Каква е разликата между фиксирана и променлива лихва?
Променлива лихва: Обикновено се формира от референтен лихвен процент или пазарен индекс плюс фиксирана надбавка на банката. В много случаи това е EURIBOR, особено при кредити в евро, но не винаги. Някои банки използват собствени референтни или базови лихвени проценти, които се изчисляват по вътрешна методика и също могат да се променят във времето.
Фиксирана лихва: Лихвата остава една и съща за определен период (например първите 3, 5 години) или дори за целия срок. Това ви дава сигурност и предвидимост. Обикновено първоначалната фиксирана лихва е по-висока, защото с нея банката се застрахова срещу бъдещи пазарни скокове.
Няма еднозначен отговор коя лихва е за предпочитане - фиксирана или променлива (плаваща). Всичко зависи от вашето актуално финансово състояние и поносимостта ви към риск.
Колко нагоре могат да отидат лихвите?
На теория, няма таван – лихвите могат да се покачват, докато не свършат работата си, за която са предназначени. В практиката обаче има ясни граници, защото прекалено високите лихви започват да „чупят“ икономиката.
Мислете за високите лихви като за „спирачките“ на икономиката. Когато цените растат твърде бързо (висока инфлация), централните банки „натискат спирачките“, като правят парите по-скъпи. Това охлажда търсенето, забавя харченето и в крайна сметка успокоява цените. В този смисъл, лихвите ще се покачват толкова, колкото е нужно, за да се овладее инфлацията.
Въпреки това, тези „спирачки“ имат предел, а той се нарича риск от рецесия. Ако лихвите станат прекалено високи, кредитите стават непосилни, бизнесът спира да инвестира и започва да съкращава хора, а потреблението рязко спада. Целта на централните банки е да „охладят“ икономиката, а не да я „замразят“. В момента, в който безработицата започне да расте опасно или икономиката покаже ясни признаци на тежка криза, това е сигнал, че лихвите са достигнали своя връх.
Историята ни показва, че в екстремни ситуации лихвите са достигали и двуцифрени стойности, но това днес се счита за изключително малко вероятен сценарий за Европа. В по-новата ни история видяхме как 3-месечният EURIBOR (важен ориентир за част от ипотечните кредити у нас) се покачи от отрицателни стойности до около 4% в рамките на две години.
Затова ключовият въпрос за вас не е „Колко най-много?“, а „Моят бюджет ще издържи ли, ако лихвата се покачи с още 1, 2 или 3%?“. Това е реалистичният хоризонт, за който трябва да сте подготвени.
Има ли как да получите по-добра лихва по ипотечен кредит например?
Да, има. Вижте как:
Поддържайте безупречна кредитна история: Плащайте сметките и вноските си навреме. Това е най-важният ви коз.
Спестете за по-голямо самоучастие: При ипотечен кредит, цел от 20-30% самоучастие ще ви постави в много по-силна позиция.
Поискайте оферти от няколко банки: Не приемайте първото предложение. Конкуренцията работи във ваша полза.
Преговаряйте! Ако имате добър профил и оферта от друга банка, не се страхувайте да попитате настоящата си банка дали може да я подобри.
Използвайте „пакетни“ услуги: Много банки предлагат по-ниска лихва, ако прехвърлите заплатата си при тях, ползвате кредитна карта или други техни продукти. Пресметнете дали си струва.
Ако сте стигнали дотук, вече имате много по-ясна представа какво всъщност стои зад лихвата по един кредит. Разбирането как се формира лихвата ви превръща от пасивен получател в активен и информиран участник във финансовия свят. А това е първата стъпка към по-доброто управление на парите ви.
За други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase