Финансовата култура, която се изразява в умението да разпределяш личните си средства, за съжаление липсва при нас, българите.

Това заяви в интервю за Агенция „Фокус” Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България, относно отговорността на българите към техните задължения.

Според Миткова-Тодорова – именно липсата на тази финансова култура, стои в основата на проблемите на обществото.

Колкото и да е парадоксално – кредитите са за хора с възможности.

"Кредитът не е продукт за хора, които едва свързват двата края”, коментира експертът и подчерта, че един човек трябва много добре да знае колко точно са месечните му разходи, колко пари може да спести и каква е вноската, която може да си позволи.

По думите на председателя на асоциацията – липсата на финансова култура е в резултат на промените в манталитета на българския народ, като в годините преди прехода, когато кредитите не са били популярни у нас, хората са разсъждавали така, че винаги трябва да има „бели пари за черни дни”.

„Изведнъж след прехода обаче хората започнаха да пътуват и разбраха, че в „другия” свят се живее на кредит и няма нужда да чакаш 5 години за кола и 15 за апартамент, а можеш да го направиш веднага”, посочи Миткова-Тодорова и отбеляза, че т.нар „кредитен бум” от 2005 до 2007 година също е допринесъл за това „първо да живеем, а после да спестяваме”.

Експертът описа профила на длъжника към момента у нас, като обясни, че той е човек от т.нар „тънка средна класа” в българското общество, над 40-годишен, добре образован и с доказани управленски умения, който обаче по времето на „кредитния бум” е надценил възможностите си.

„Изключително любопитно е това, че има голяма разлика между профила на длъжника от преди 2009 година и след това. Преди настъпването на световната финансова криза най-уязвими за увличане със задължения бяха младите хора до 22 години, а хората между 35 и 45-годишна възраст преди 2009 година бяха най-съвестни и отговорни. В момента тази картина е съвсем обърната”, отбеляза Райна Миткова-Тодорова и посочи, че хората с по-ниски доходи са много по-лоялни и погасяват в срок задълженията си.

Колекторските агенции са най-бързият, удобен и евтин начин за постигане на споразумение между кредитора и потребителя, който в даден момент е затруднен да изплати задължението си.

„Колекторските агенции трябва да разговарят и с двете страни, за да намерим най-разумното, най-бързото и най-ефективното решение на този проблем”, посочи експертът. Тя подчерта обаче, че колекторската агенция действа извънсъдебно, като трябва да постигне споразумение между кредитора и неговия клиент преди да се стигне до съд.

Според председателя на асоциацията - най-доброто решение за човек, който е затруднен да погаси задължението си, е да отиде в съответната банка или институция и да обясни какво се е случило и че на този етап средствата, с които разполагат в момента, стигат единствено за прехрана.

„Въпросното предоговаряне обаче трябва да бъде отправено към самата институция, тъй като колекторските агенции обикновено нямат такива правомощия”, отбеляза Миткова-Тодорова.

По думите й - колекторският бизнес е един от най-старите, като в България първите колекторски агенции са се появили в годините след прехода – 1993 – 1994 година.

Към този момент, у нас има над 70 регистрирани колекторски компании, които правят индустрията и в страната добре развита.