Миналата седмица на борсата в Чикаго цената на пшеницата достигна до 13-месечен максимум /малко над $ 6 за бушел/. Анализатори коментират, че заради неблагоприятното време в основните страни–износителки много държави бързат да се запасят преди евентуално ново поскъпване.

Във връзка с движенията на цената на пшеницата, от Световния съвет по зърното коментираха, че пазарът е движен от спекуланти, които искат да спечелят от несигурността чрез форуърдни сделки. От Русия се чуха коментари, че най-големите спекулативни инвестиционни фондове са започнали да играят за понижаване цената на пшеницата на световните пазари.

Какви са тенденциите на пазара на пшеница у нас, „в крак” ли сме със световните стокови борси и как ще се движи цената – коментира Антонина Белопитова от Софийска стокова борса /ССБ/.

 

Цената на пшеницата достигна 13-месечен връх н аборсата в Чикаго. Как се движат цените у нас?

В момента на ССБ се търси също пшеница в диапазона 190–200 лева за тон без ДДС. За съжаление, предлагане нямаме никакво, дори и от стара реколта. За новата да не говорим. Цената е същата, каквато беше и преди около месец. Няма никакво раздвижване при нас на пазара. Няколко са причините, ако говорим за цената на международните пазари, да се случва това повишение на цените. На първо място пазарните анализатори посочват новата актуална прогноза за състоянието на световния зърнен баланс за новата реколтна година 2010–2011-та. Тя излезе съвсем наскоро. Експертите намалиха оценката си за обема на световното производство на пшеница за новия сезон с около 7.4 милиона тона заради очертаващите се по-ниски добиви в Канада, Европейския съюз, Русия, Казахстан и Турция. Същевременно, като допълнителен фактор се посочва и световното потребление. В сравнение с юнската прогноза то остава непроменено, т. е. фундаменталната картина е такава, че за разлика от предишния сезон потреблението ще надвиши производството и затова веднага пазарите реагираха. Не само в САЩ, но и френската, германската пшеница също увеличи цената си.

Споменахте, че на нашия пазар няма предлагане и на пшеница от стара реколта? Изчерпана ли е тя?

Съмнявам се да е изчерпана, тъй като според последните данни на Министерството на земеделието и храните има преходен запас от над 200 хиляди тона, което означава, че това количество стои по складовете, на съхранение, и не се предлага поне на ССБ при нас.

Какви са причините?

Отдавна на ССБ се опитваме да привлечем не само производители, но и търговци и потребители предимно на хлебна пшеница, царевица, маслодаен слънчоглед, като един прозрачен, далеч от сивата икономика пазар, съвсем образуващ едни равновесни цени. Но явно все още в България това не е публично достояние или не е изгодно някому да търгува по този начин.

Също казахте, че в световен мащаб не се променя прогнозата за потреблението. Как стоят нещата в България?

В България ние си потребяваме общо взето едно и също количество всяка година. В зависимост от това дали е по-добра или по-лоша реколтата имаме по-голям или по-малък потенциал за износ и за допълнителни средства за хазната, влизащи от износа. Смятам, че тази година ще се гледа качеството на пшеницата. Знаете, че когато наближи да се прибира реколтата, започнаха дъждовете и при нас. Това се случи и в Украйна. Така че експертите ще гледат преди всичко качеството. Надявам се количеството да е достатъчно. Поне това беше по първите прогнозни данни от Министерството на земеделието.

Какво качество може да се очаква от нашата реколта с оглед на лошото време?

Ниско. По-ниско от необходимите показатели за директното производство на брашно и хляб. Т. е. – ще трябва да се слагат подобрители за един по-качествен хляб.

Как очаквате да се движат цените след края на събирането на реколтата?

Според мен цената ще се увеличи. Защото за качествено зърно да се дават 200 лева за тон, което беше и зимния период в началото на кризата ... Реално цената би трябвало да е 250–260 лева. Сравнявайки го и с предишни години, когато сме наблюдавали със стартирането на жътвата как се е движела цената. Много фактори влияят на тази цена – не само предлагането и желанието на производителите да постигнат някаква по-добра за тях цена, а и самото търсене и не на последно място – качеството на предлаганата пшеница.