Президентът на Бундесбанк Аксел Вебер е на мнение, че заради ескалиращите финансови нужди на слабите членки на еврозоната може да се наложи увеличение на „спасителния чадър“ на еврозоната от сегашните 750 млрд. евро, съобщава Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Според банкера, това не е много вероятно да се случи, но все пак е възможно. Вебер е говорил пред френска публика в германското посолство в Париж.


Повод за подобно заключение дава размерът на държавния дълг за периферията в еврозоната. Ирландия, Гърция, Португалия и Испания имат дълг за общо 1000 млрд. евро. Срещу тази планина стоят гаранции за 500 млрд. евро от икономически силните в Европа, както и 250 млрд. евро от международния валутен фонд.

 

Вебер е казал точно: средствата към този момент са повече от достатъчни, така че една атака срещу еврото да не успее. „Ако пък не, то тогава ангажиментът може да бъде увеличен“. Вебер подчертава, че той не вярва да се стигне дотам.


Междувременно Клаус Реглинг, ръководител на европейския фонд за стабилност EFSF с гаранции за 440 млрд. евро твърди, че „спасителният чадър“ е достатъчно голям. Според Реглинг, няма никаква опасност за финансите на Франция и Италия. Но тези негови коментари не спряха безпокойството на капиталовите пазари – коментира FAZ.

 

За стабилността на еврото са обещани огромни суми, но на практика реалните суми, които могат да се отпуснат като помощи, са доста по-малки. В EFSF има покритие от 440 млрд. евро. Но веднага щом някоя страна прибегне до фонда за спасителна помощ, сумата намалява, тъй като страната в нужда няма да може да изпълни гаранциите си. Също така, за да поддържа финансирането евтино, фондът ще трябва да емитира само първокласни облигации, одобрени от рейтинговите агенции. Това означава, че максималната сума, отпускана като кредит, се свива до 255 млрд. евро.

 

Към тях се добавят и 60 млрд. евро от фонда на Европейската комисия EFSM. МВФ ще се включи в съотношение 1:2 спрямо парите, осигурявани от Европа. И в крайна сметка от акламираната сума 750 млрд. остават максимум 470 млрд. евро, които могат да се отпуснат като кредити.


Гърция вече е отделен случай. Но нуждите от финансиране на Ирландия, Португалия и Испания /както на новите им бюджетни дефицити, така и рефинансиране на стари дългове/ в следващите три години са приблизително същата сума. А ако се включат и финансовите нужди на Италия в размер на 700 млрд. евро, чадърът вече изглежда съвсем слаб.

Вебер намеква за по-високи гаранции, но са възможни и други опции за спешно финансиране. Както в случая с помощта на Швеция и Великобритания за Ирландия, възможно е да помогнат и страни извън еврозоната. МВФ би могъл да поеме повече ангажименти. Европейската централна банка може да продължи програмата си за изкупуване на ДЦК. Възможно е рейтингът на стабилизационния фонд да бъде понижен и така да се освободят повече пари – пък макар и при по-висока лихва.

 

Впрочем Аксел Вебер в цитираното изказване се е проявил като оптимист за бъдещето на еврозоната. Еврото щяло да излезе заздравено от кризата. Но за целта според него е нужно да се приложи система за ранно предупреждение, същевременно новите ДЦК да бъдат снабдени с CAC /клаузи за колективно действие/, с които да се регламентира преструктурирането на дълга в случай на държавен фалит. Според Вебер, Европа няма алтернатива на това да борави с една обща валута. В тази връзка Вебер цитира президента на ЕЦБ Жан – Клод Трише: „Евро стана наша обща съдба“.