От 1 юли събитията в енергетиката у нас могат да се развият по съвсем различен начин, прогнозира Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум пред участниците в конференция на тема "Открито за енергетиката", провела се днес в София. Хиновски не уточни дали очакванията му са в положителна посока, но изрази надежди, че грешките, направени до тук в енергетиката няма да бъдат повече повтаряни.

Сред тях са кръстосаното субсидиране на потребителите за сметка на бизнеса, натоварването на бизнеса със социални задачи, фокусът върху придобиване на активи в енергетиката, вместо наблягане върху енергийната ефективност и реформи в сектора, липса на енергийна външна дипломация, заради която България е скъсала връзките си със страните в региона.

Страната ни е изгубила и мястото си в европейското семейство, продължи в същия тон Дитмар Прайнщорфер, служител на енергийния регулатор на Австрия и член на Управителния съвет на Европейската агенция за сътрудничество между енергийните регулатори. Той посочи, че ДКЕВР е отсъствал през последните години от срещите на европейските регулатори, които са обсъждали предизвикателствата и проблемите пред енергийния сектор на общността.

 

 

Икономическата криза, която намали бизнес активността, доведе до спад на потреблението на електроенергия, което е общ проблем за страните в региона. Според Божан Стоянов, заместник министър с ресор Енергетика в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, това е важно обстоятелство, което обяснява защо износът на електроенергия от България е спаднал толкова драстично. Данните за миналата година показват свиване с 35%. Причината не е само заради увеличената такса върху износа на електроенергия, но и заради проблемите в региона и особено в Гърция. И други държави в региона са потърпевши от свръхкапацитета от мощности в условията на свито потребление.

 

Макроикономистът Георги Ангелов предложи на участниците в конференцията да помислят какво би се случило, ако АЕЦ Белене бе построен и трябваше да заработи през тази година. Централата би фалирала заради невъзможността да продава произведения ток и заради задължението да изплаща лихви и главници по кредити, теглени за реализацията на проекта.

 

 

Ангелов напомни, че либерализацията на енергийния пазар не е въпрос на приемането на нормативни документи, а изграждането на инфраструктура, която да даде възможност на доставчиците да се конкурират помежду си и да предлагат избор на клиента. За илюстрация на думите си той предложи статистика, според която в европейските страни, в които има повече от един газопровод, обезпечаващи доставки от различни източници, цената на природния газ е по-ниска от страните като България, които разчитат на една тръба.

 

 

Отношение по проблемите в енергетиката взеха и поканените за участие в дискусията дипломати. Сред тях бяха Павел Вацек, посланик на Чешката република, д-р Михаел Ангерер, търговски съветник на посолството на Австрия, Джон Шиърър от Департамента по енергетика към Американското посолство, Уейн Даймънд от посолството на Великобритания, Томас Пан от посолството на Германия. В залата присъстваха още представители на трите електроразпределителни дружества - Петър Докладал (ЧЕЗ), Йорг Золфелнер (EVN), Стефан Апостолов и Пламен Стефанов от Енерго - Про.