Без помощта на чуждите инвеститори трудно ще се оправим. Но има граница в привличането на инвеститори с ниски заплати. Нуждаем се на първо място от ред и порядък. В тази връзка, да не повтаряме китайската Културна революция.  Разговаряме с проф, д.ик.н. Гарабед Минасян от Института по икономически изследвания на БАН

Професор Минасян, имате ли предложение накъде трябва да тръгне корабът на българската икономика?

Имал съм възможност нееднократно да систематизирам моите виждания, сега мога да ги повторя, за което благодаря и за въпроса. На първо място мисля, че нашето макроикономическо управление трябва да направи всичко възможно, за да нормализира нашите финансово – кредитни отношения с Европейския съюз. Това до голяма степен е индикатор, критерий доколко правителството успява действително да работи добре.

Ако Европа се върне у нас, имам предвид ако финансово – кредитните отношения се нормализират, това ще означава, че Европа оценява положително наблюдаващият се – или перспективен напредък на страната.

Обратно – ако това не се случи, това е сигурен индикатор, може би най-добрият индикатор, че нещата у нас не вървят добре. Това има много пряко отношение към поведението на чуждестранните инвеститори. Без помощта на чуждестранните инвеститори, нашата икономика ще бъде силно затруднена да се върне в руслото на едно нормално развитие.

А чуждестранните инвеститори се ръководят, до голяма степен, от тези институции, които разбират от макроикономика, които съумяват добре да преценят перспективата за развитие на страната – такава институция преди беше Международният валутен фонд, сега е Европейският съюз. Ако ЕС се върне с ангажимента си към нашата страна, това ще бъде сигурна гаранция за чуждестранните инвеститори, че нещата при нас вървят добре.

И защо и те да не се върнат? Те нямат основание да не се върнат – историята показва, че у нас могат да се правят добри пари и перспективата е, че правенето на добри пари ще продължава и в бъдеще. Затова, защото у нас предстои гравитацията към европейските равнища.

Обратно, ако ЕС прецени, че е по-добре да стои настрана в качеството си на наблюдател, затова защото нещата тук не стоят добре – това ще е гаранция за чуждестранния инвеститор, че е много по-добре да изчака, отколкото да се върне.

Във връзка с Вашите очаквания за 5% инфлация през 2010 г., във Ваши предишни трудове казвате, че цените в България нямат друга цел, освен да достигнат европейските равнища. Това ще бъде свързано със сериозно социално напрежение. Мислите ли, че това се осъзнава в нашето макроикономическо управление?

Съвсем точно го казахте. Моите възгледи са такива и продължават да бъдат такива. Ние трябва да имаме изпреварващ ръст на цените спрямо ЕС, въпросът е с колко. Нормалната величина е 2 или 3 пъти спрямо равнищата на инфлация в Западна Европа. Ако равнището на инфлацията в Европа е 1%, у нас е нормално да бъде 3%. Ако там е 2%, у нас е нормално да бъде 5 или 6 процента. Но ако в еврозоната инфлацията е един процент, а у нас пет и повече процента, това е вече прекалено висока инфлация.

Тази инфлация говори не толкова за следствие от догонването на европейските равнища, колкото от съществуващите дефицити в нашата икономика.

Така че в бъдеще обезателно нашата инфлация ще изпреварва европейската, въпросът е с колко. Защото ако бъде прекалено висока, това ще е нелеко да се понесе от цялата икономика и от обществото. Това говори за съществуването на дефицити в икономиката и преодоляването на тези дефицити ще бъде болезнено.

Българската икономика работи за привличане на чуждестранни инвеститори чрез предоставяне на ниски цени на труда, ниски заплати. Това са нещата, които най-много вълнуват обикновения човек – имате ли прогноза кога можем да се радваме да не кажем на западноевропейските, но поне на централноевропейските заплати? Защото заедно с цените би трябвало да расте и производителността на труда и заплащането на труда.

Безспорно, производителността на труда е най-важният индикатор. Стартирайки с началото на въпроса, има определени ефекти в икономиката, които се преливат. В смисъл, когато не ни достига нещо, за да привлечем чуждестранните инвеститори – го компенсираме с нещо друго. Това, което в момента не ни достига, е съществуването на ред и порядък в нашата държава. Тази неподреденост, възможно най-меката форма на изразяване за състоянието на структурите и институциите у нас, ние се стремим да компенсираме с фискални мерки, с предоставянето на фискални облекчения – както във вид на ниски данъци, така и с ниски заплати, които да привлекат чуждестранния инвеститор.

Но практиката показва и теорията обобщава, че този вид компенсиране има определена граница. Ако нещата в страната не вървят добре, ако институциите не функционират добре – и това некачествено функциониране на институциите продължи в бъдеще, без да има достатъчно солидни изгледи за оправяне, никакви фискални стимули не помагат. В това отношение историята е безмилостна.

Тоест, ако мога да конспектирам, ще имаме по-добри заплати, когато имаме по-висок ред.

Ред и порядък. Мисля, че сега на дневен ред у нас стои подобряването на качеството на институциите. Защото всички сме свидетели как законите се променят едва ли не всяка седмица по веднъж, определени кръгове в Народното събрание се стремят да прокарат лобистки текстове,и в края на краищата те променят цялостното функциониране на икономиката. Трябва да се сложи ред и порядък. Трябва да се сложи край на такъв тип безпорядък. И ако не се сложи край на този безпорядък, нещата не изглеждат добри.

Казахте, че 700 млн. евро са напуснали страната за първите 10 месеца на тази година. Къде е всъщност границата, когато изтичането на капитали ще стане критично за нас?

От началото на 1990-те години досега, с изключение на 1991 г. и 1996 г., винаги сме имали по-голям приток на чуждестранни валутни ресурси в страната, отколкото изтичане ... Ситуацията на периодично изтичане на валута не е устойчива, не може да продължи дълго. Вече втора година сме свидетели на такова нещо, което е свързано с кризисната ситуация, която изживяваме.

Ако нещата продължат по такъв начин, това ще създаде реална опасност за нормалното функциониране на паричния съвет.

Аз все се надявам, че макроикономическото управление ще съумее да овладее ситуацията и да въдвори ред и порядък в страната, така че да нормализира финансово – кредитните отношения с външния свят и на първо място с ЕС.

Знам, че не обичате да давате прогнози за точен процент на прираст. Но има нещо много важно: дали бюджетът на правителството за 2011 г. ще издържи на натиска на икономическите сили?

Може да издържи, може и да не издържи. Тук отново всичко зависи от характера на макроикономическото управление. Ние трябва да сме наясно, че това, което се случва в нашата икономика, не е независимо от нас самите и от управлението. В никакъв случай не могат да съществуват независими прогнози – нещо, характерно за метеорологичните прогнози. Седиш си в кабинета, следиш движението на въздушните потоци, преценяваш как се променя скоростта им и т.н. и предвиждаш дали облаците ще дойдат или ще се разсеят. Там човек не може да влияе на процесите, той е просто наблюдател на това, което се случва. В икономиката не е така. В икономиката това, което се случва, зависи от характера на макроикономическото управление.

Това намаление на постъпленията в държавния бюджет по никакъв начин не може да се оцени положително, независимо какви оправдания се търсят. Моята собствена преценка е, че това означава невъзможност на данъчната администрация да събере необходимите постъпления в държавния бюджет. Доколко то ще съумее да се оправи и да се върне в час, до голяма степен от това зависи и доколко държавата ще функционира нормално.

Нормалното функциониране на държавата означава нормално финансиране на публичните услуги. Ако нямаме нормално финансиране на публичните услуги, държавата не може да функционира нормално.

Виждате ли някакъв светъл лъч в икономическата мисъл в България?

Този въпрос беше съвсем неочакван, но за мен е много болезнен. Аз съм професионално ангажиран с преподаване, с икономически анализи и прогнози и с развитие на икономическата мисъл. За себе си мога да кажа, че съм силно неудовлетворен от равнището на икономическата мисъл у нас. И моята лична преценка е, че вместо подобряване на ситуацията се наблюдава определено влошаване.

Защо така става? За каквото и да си говорим, винаги става въпрос за пари. Изоставено на произвола на съдбата, със силно подбиване на престижа на преподавателската и университетската дейност, не могат да се очакват добри резултати в областта на образованието. Повишаването на изискванията в областта на образованието неизменно върви с ръка за ръка с повишаване статута на един университетски преподавател, с повишаване статута на учения в България.

Това, което сега в момента наблюдаваме в нашата страна, аз бих нарекъл своеобразна „културна революция“. От този тип, който бяхме свидетели преди три декади в Китай. Аз мисля, че такова отношение към културния сектор в страната е недопустимо. Това дава своите негативни отражения върху развитието на цялото общество и то трябва да бъде преодоляно. Как – ще видим, бъдещето ще покаже.

Да излезем накрая малко по-нашироко. Дълговата криза на Европа ще доведе ли до края на европейската мечта? Има ли заплаха за България? Какъв е рискът Гърция да запали чергата ни? Ще бъдем ли по-добрият бегач от Румъния?

Аз не съм от лагера на тези, които гледат песимистично на Европа. Европа си е била Европа, продължава да бъде Европа и ще бъде Европа. Членството в Европа за мен е изключителен шанс за нашата страна. Това е нещото, което изключително много ме радва.

Ако някой си мисли, че Европа е изненадана от това, което се случва, би следвало да оценим това като съвсем наивна преценка. Експериментът с еврото и въобще с ЕС е уникален по своята същност. Никой не знаеше, когато се въвеждаше еврото и се пое пътя на една мащабна интеграция, невиждана досега в света, по какъв начин биха могли да се развиват събитията и какво негативно или позитивно развитие би могло да се получи. Никой не си е правил илюзията, че нещата ще вървят вечно и неизменно по мед и масло. Но Европа си е Европа, в смисъл, че европейските държави, тези, които са в сърцето на Европа – Германия, Франция, Великобритания, Холандия, Белгия, Италия – това са държави, които са доказали във времето, че могат да намерят решение на проблемите, които възникват. А такива проблеми винаги ще възникват.

Отново, прекалено наивно е да мисли човек, че веднъж завинаги ще бъдат решени проблемите и след това вече ще лежим, ще гледаме небето и ще се радваме на добро здраве и добро време. Няма да бъде такова нещо. Периодично ще се появяват проблеми от различен характер, неща, които не сме и предвиждали. Затова, защото не знаем как ще изглежда бъдещето общество. Това е нещо неопознаваемо. Но вървим напред.

Най-сигурната гаранция, че Европа ще продължава да съществува, по моя преценка, е желанието на европейците да бъдат единно цяло. Аз съм почувствал това желание и в германци, и в холандци, и във французи, и в англичани. Това е нещото, което ме е радвало. И аз мисля, че Европа ще продължи да съществува и в бъдеще.

Запознайте се с последната оценка на изтъкнатия макроикономист Гарабед Минасян за икономиката на България през 2010 г. и перспективите през 2011 г.