Икономистът от Отворено общество Георги Ангелов заяви на дискусията за валутния борд, организирана от института, че едно от предизвикателствата пред България е в намаляващите данъчни приходи. Ангелов посочи, че се оформя ножица между приходите и разходите, която постепенно изяжда буферите в бюджета. През януари имахме два пъти по-голям излишък от миналата година, през април вече имаме четири пъти по-малък бюджетен излишък. Само за четири месеца сме успели да стопим голяма част от тези ресурси, а тази тенденция не може да продължава, защото иначе бюджетът ще излезе много бързо на дефицит в рамките на около един или два месеца, посочи вчера Георги Ангелов. Ето мнението на експерта за DarikFinance.bg  за рисковете пред бюджета и икономиката в навечерието на изборите за Народно събрание.

За мен целта е да гоним най-добрия сценарий за бюджета. Най-добрият сценарий е изобщо да не излизаме на червено. Той все още е възможен като развитие. На практика България имаше доста големи буфери от предишната година – заложен излишък, заложен десетпроцентен буфер. Казвам имаше, защото последните данни са за април, а сега вече сме юли и има два месеца за които, нямаме данни, но вероятно през първото полугодие ще запазим положението и няма да имаме дефицит.

Въпросът е за второто полугодие най-вече. Това е предизвикателството и то на практика ще падне почти изцяло върху следващото правителство. Което пък означава, че ако то бъде сформирано без големи забавяния и ако има достатъчно стабилна подкрепа, то може да направи така, че да избегнем бюджетен дефицит.

Ако има забавяне, ако няма правителство или ако то е много пъстро и не може да взима решения, ще бъде трудно да се постигне балансиран бюджет и тогава вероятно наистина ще трябва да дойде МВФ и в някакъв смисъл насила да ни наложи благоразумие, както прави в други страни. Знаем, че в Унгария падна правителството и в Латвия падна правителство и всъщност МВФ там е котвата, която държи нещата. Ние имаме борд, но той е част от общата стабилност, ако всичко се разпадне, той бордът ще си стои, но няма да бъде достатъчен.

Понеже сега се говори за безопасни нива на дефицит и се споменават цифри, примерно 0.1%, не е опасен и няма голямо значение. Въпросът е да е близо до нулата или под нея. Колкото по-близо сме до нулата, толкова по-лесно ще можем да докажем на пазарите, че ние се справяме. Колкото сме по-далеч от нея, в смисъл по-голям дефицит, толкова повече ще се съмняват в нас. И хора, които не знаят къде точно е България, но все пак са им дали да пишат анализи за нас, тогава те ще кажат – аз нали ви казах, тези за нищо не стават, не ходете там, не инвестирайте. Тогава няма да имаме инвестиции, ще отчетем много по-голямо свиване на икономиката.

Или колкото по-силни и решителни мерки се вземат веднага след като новото правителство бъде съставено, толкова по-лесно ще градим доверие и ще избегнем лошия сценарий. Ако новото правителство не може да покаже, че е готово на тежки и големи промени в бюджета, тогава пазарите ще си кажат – ето, наистина те не се справят, при първата трудност излизат на дефицит и няма да оцелеят. Ще бъде по-трудно да привличаме инвестиции и лихвените проценти ще бъдат по-високи, и ще минем през по-тежка криза. Което може да означава и по-малък живот на правителството.

По въпроса за девалвацията, мога да кажа, че ние много години сме живели в девалвация и това бяха най-депресивните години на българската икономика. Всяка година ние девалвирахме, а нито е имало ръст на износа, нито ръст на доходите. В крайна сметка, ако икономиката не работи и структурните неща не са в ред, девалвацията с нищо не помага. Ние виждаме цяла Източна Европа, много страни пробваха девалвация през последните шест или седем месеца и всички се отказаха. Просто тя не води до очакваните резултати, защото девалвацията работи само при строго определени условия, а те в Източна Европа не са изпълнени. Едно от тези условия, които всички го знаем, е да няма кредит в чужда валута, за да работи девалвацията. А точно в тази част от континента, огромната част от кредита и от финансовата система работи в чужда валута. Така тя не само не подобрява, а напротив утежнява обслужването на кредита на домакинствата  и на фирмите. Ние това сме го видели и това не е изход. Никой не се е измъкнал с девалвация, няма и ние да се измъкнем, а ще влезем в още по-дълбока криза.