Проблемите на китайските износители не са само техни проблеми. Ако не се реагира навреме на онова, което зрее там, всеки, който разчита на производственото чудо на Китай, може сериозно да се опари, анализира в блога си икономистът Ръс Уинтър.

След като срещнаха съпротива в опита да прехвърлят върху чуждите потребители ръста на цените от 20 до 50%, китайските фабрики са изправени пред сериозен проблем. Той се оголи след като милиони работници още не са се върнали по работните си места от Китайската нова година насам.

Първите признаци, че експортът на Китай отслабва вече се появяват, като за тях свидетелстват данните за работата на големите пристанища, в Хонконг включително. Предишни години те започват да работят на високи обороти поне 4 седмици преди началото на новогодишните празници в Китай, за да могат да смогнат с поръчките и да компенсират почивните дни. Сега приготовленията са започнали само 2 седмици преди Китайската нова година.

Според наблюдаващи отблизо процесите, това се дължи от една страна и на свитите обеми на производството от страна на китайските фабрики още през миналия месец заради по-високата себестойност на продукцията им, срещу която западните купувачи реагират с известно отдръпване.

Междувременно китайският експортен сектор е повлиян от промени в трудовото законодателство, които бяха инициирани от профсъюзите. Те настояха за 20-30% ръст на заплатите и сега преди да се върнат по места си след празниците, работниците очакват да чуят от работодателите, че възнагражденията им ще се вдигнат.

Проблемът на китайските индустриалци се подсилва и от хиперинфлацията при материалите.

Интересно е как реагират на китайските проблеми големите им партньори. Така например търговската верига за продажби на дребно COACH са решили да ограничат зависимостта си от Китай от 80% на 50%, като потърсят възможност за изработка на стоки в други страни като например Шри Ланка и Бангладеш. Като неразработена ниша се гледа на Индия.

Едно такова преориентиране обаче отнема до 4 години, обръщат внимание анализаторите. Освен това не бива да се забравя, че някои от сочените за резервни производители като Тайланд и Виетнам имат население в пъти по-малко от хората, населяващи китайските провинции. В Камбоджа и Лаос пък населението е по-малко от един стандартен китайски град.

Проблемите в цитираните държави също не са малки, като се има предвид и техния проблем с растящите цени на хранителните продукти и очакваната суша, която ще повлияе на собствената им реколта.