Средната класа изнася тежестта на кризата, без хората да имат право на избор. Тя трябва да бъде стимулирана, като се облекчи откъм данъци, смятат от Института за пазарна икономика, където за десета поредна година икономистите разработват алтернативен държавен бюджет.

В техния проект за Бюджет 2013 се премахват редица данъчни привилегии за някои бизнес сектори, налагат се икономии в публичния сектор и се разбива монопола на Националната здравноосигурителна каса, с което се дава възможност за развитие на частните фондове. В него няма и намек за нови данъци, като например този върху лихвите от депозити.

Основната цел, която си поставя алтернативния бюджет на Института за пазарна икономика през следващата година, е запазване на работните места в България и насърчаване на средната класа.

Икономистите от института обръщат внимание, че бюджетът не трябва да е механично разходване на публични средства, а трябва да преследва конкретни резултати, като при конструирането му се заложат такива механизми, които да го направят устойчив на шокове. В този смисъл предложенията им са за премахване на някои административни и регулаторни тежести върху труда, както и да се даде възможност възможност за свободно договаряне между работодател и работник. Последното е удар по синдикалните организации, но пък то е възможност да се изчистят регионалните различия в страната, заради които през последните седмици се роди дискусионната идея за различно нива но минималната работна заплата, в зависимост от региона.

По отношение на средната класа от Института за пазарна икономика предлагат известно разтоварване от бремето на данъците, като тежестта намалее първо с премахване на данъка върху дивидентите, който е в размер на 5%. Предлага се също понижение на ставката за Едноличните търговци от 15% на 10%. Икономистите намират за неефективни и излишни данъци като този върху наследството. Алтернативния бюджет е за намаляване на държавни и общинските такси.

Друг важен акцент по отношение на данъчната политика, но с обратен знак е този за премахване на съществуващи в момента привилегии за някои сектори. От Института за пазарна икономика са против преференциите, които ползват например земеделските производители или дружествата в сектора на туризма. Икономистите са изчислили, че пропуснатите приходи от преференцията за земеделските производители възлизат на 60 млн. за миналата година, а от по-ниската ставка на Данък добавена стойност за туризма се пропускат ползи за бюджета в размер на 100 млн. лв.

Необлагаемите ваучери за храна спестяват приход от 200 млн. лв., който в алтернативния бюджет на института вече не се опрощава.

За поредна година от Института за пазарна икономия предлагат 10% свиване на разходите в публичния сектор, което значи намаляване на заплати, средства за издръжка и привилегии.

Алтернативния бюджет е и за ограничаване на субсидиите с 25% спрямо планираното, като се визират основно субсидиите в земеделието и железопътния транспорт.

Институтът за пазарна икономика предлага да се даде избор на работещите къде да се осигуряват. Вместо да внасят средства в Националния осигурителен институт, трябва да им се даде възможност за избор да спестяват в лична пенсионна сметка.

По същия начин хората да могат да избират здравен фонд, предлагат икономистите, което означава разбиране на монопола на Националната здравноосигурителна каса и насърчаване на частните здравни фондове, към които ще могат да се насочват 2% от вноската за здраве.

Спрямо официалния Бюджет 2013, бюджетът на Института за пазарна икономика за догодина залага по-малко приходи с близо 1 млрд. лева. При официално заложени 30.548 млрд., в алтернативния бюджет приходите са 29.105 млрд.

Разходите също са по-малко като вместо 30.740 млрд. в официалния проекто бюджет, Института за пазарна икономика предлага вместване на разходите в границата до 28.168 млрд. лв.