По 700 - 800 хил. лв. годишно дават компаниите за газирани и алкохолни напитки, за да се появи логото на фирмата им върху облеклата на сервитьорките в България. Тениските на барманите, ризите на рецепционистите в хотелите, възглавничките, върху които удобно се настаняваме по кафенетата - всичко това е нова рекламна площ, която дава поле за изява на предприемчиво мислещи хора. Спаска Десподова ръководи една от четирите фирми в България, които са се сетили да разработят тази ниша. Почти безумната идея да регистрираш фирма в разгара на кризата за нея се оказва находчив ход, който й дава самочувствие в момента да мисили дори за експанзия в чужбина.

Историята на своя бизнес с фирмата за облекла Херувим, Спаска Десподова разказа в предаването ИконоМикс по Дарик радио.

Как се сетихте за облеклата и униформите като бизнес, който си струва да бъде подхванат?

В началото се бях насочила главно към работните облекла, които обслужват контингента в строителния бранш. Заради кризата обаче крайно ми се намалиха тези клиенти и на мен ми стана безинтересно. Следвайки психологията на българина, която е такава, че последните пари ще си ги даде за кафе, ракия и цигари, аз реших, че заведенията ще имат много голямо бъдеще. Оказа се точно така.

За да продължа мисълта ви, ако на българинът това му най-важното, какво му пука в какъв вид ще му сервират ракийката и салатката? Дали в същото костюмче, с каквото е облечено и  другото момиче сервитьорка, или всяко ще е облечено различно. Дали изобщо клиентите забелязват това?

Да, забелязват. Всъщност това създава много голяма визия на заведението. Независимо дали клиентът оставя 5 или 500 лв. за една сметка, той иска да му се сервира от човек, който поднася добре нещата и изглежда добре. Това важи и за малките заведения, така наречените квартални кръчми. Дори и там това  прави впечатление.

В заведения и хотели, които са с претенция, че са по-реномирани,  не могат да си позволят да бъдат облечени как да е. Те трябва да имат визия и да представят самото заведение пред клиентите. Според справка в интернет, около 600 хил. души в страната са заети в този бранш.

Вие колко от тях обличате?

С рекламните кампании около 30 – 40,  а през тази година и 50 хиляди. 

Сама ли стартирахте този бизнес?

Да, разчитайки изцяло разчитайки на помощта на моя другар в живота, на семейството ми, на приятелите. Разбира се благодарение и на контактите на бившите ми шефове, както и на обучението върху мен, което се оказа доста добра комбинация.

Добре, това не е ли бизнес, в който е нужно да имаш много връзки и протекции, за да вземеш голяма поръчка?

В началото може и да е било така. Аз този период или съм го изтървала, или не съм го разбрала. Не е с познанства и с връзки. Контактите си ги правиш сам.

Как се поръчват облеклата? Предполагам заведенията искат една лятна и една зимна униформа ... 

Има фирми, които поръчват два пъти в годината, като всяка нещо се мострира -  първо за пролетните облекла, а после за есенните обрекла. В момента сезонът се разводни. Той започва от края на месец март и завършва до юли за пролетните облекла, след което започва от август да декември - януари за зимните облекла.

Много зависи и от размера и престижа на заведението. Има такива, които са имиджови за цялата страна. Тоест дори и да са с 20 души персонал, облеклата им трябва да са по  индивидуален дизайн и да са направени единствено и само за тях. Има вече и големи вериги, които правят по една поръчка за цялата година. Те са способни да се организират да си поръчат и летните и зимните облекла наведнъж.

Обикновено фирмите ли дават дизайна на униформите или вие им помагате?

За щастие българинът вече се промени в онова му мнение, че всеки разбира от всичко. Повече от 80% от управителите и собствениците на заведения вече решават, че аз или който и да е мой колега, е по-добър в това да се занимава с облеклото, за да им предложим нещо, на което той евентуално би променил цвета, а рекламодателя пък би си паресал логото.

Понеже говорите за рекламодатели, да не би производителите на напитки примерно да са се насочили вече да рекламират своите продукти включително и чрез облеклата на сервитьорките в заведенията?

За, и това се вижда вече доста често. Обърнете внимание, че едното лого върху дадената риза на персонала е на самото заведение, а другото е на съответния производител на напитката или на храната .

Къде шиете облеклата?

Разчитам на помощта на едно ателие, което ми шие поръчковите и единствените облекла – тези, които са по индивидуални мерки. То не е лично мое. Иначе по-голямото производство е в провинцията, естествено. Там са по-ниски заплатите. Шия във Враца.

За пръв път някой работодател да си признае, че плаща по-малко на хората в провинцията ...

Ще ви призная, че няма никаква разлика в начина на работа и не мисля, че един човек, който е в София може да направи нещо по-добре в шиенето, отколкото ако е някъде другаде. Но всички правят така със заплащането. 

Има ли такива фирми, които изнасят производството си извън България?

Има, да

В Китай ли го правят най-често?

Такъв вариант трудно може да стане. Евентуално единствено в контингента тениски, защото в България цена от 1.50 лв. е абсурдно да се случи. Но вече не се шият в Китай, а в Индонезия, Пакистан, Турция.

Каква е причината за това?

Много време се чака транспорт. Пратките започнаха да стават по 45 дни или по 2 месеца, което вече е ужасно много.

Колко струва да облечеш една сервитьорка и колко струва да облечеш една банкерка?

Разликата е не в качеството, а в броя, който ми поръчат. Заведенията могат да се ограничат само до връхни облекла, но имаме и клиенти като хотелите, които си обличат рецепционистите с костюми по поръчки. На мен цените ми горе - долу са еднакви, те се различават с 1-2 лв. Разликата идва от количеството на поръчаните дрехи, не от естеството им.

А колко струва на един работодател на облече служителите си? Примерно за един служител колко трябва да сметна, за да го облека с качествени, добре изглеждащи дрехи?

Ако говорим за персонал на заведение абсолютно с цялото облекло излиза около 80 лв. без ДДС. Вече ако говорим за рецепции на хотели, всичко зависи от подбора на плата за връхните облекла, но грубо казано 200 лв. ще му струва да си облече рецепциониста, който посреща гостите на хотела и е всъщност лицето на хотела.

Конкурентен ли е този бизнес? Колко компании като вашата работят на пазара?

Най-малко 200. Поне за толкова знам аз. Част от тях ще започнат да се окрупняват, да се затварят. Най-голямата промяна е, че изчезнаха онези големите заводи с по 400 до 100 човека работници, защото чужбина вече почнаха също да дават кратки серии до 300 облекла, които обаче са уникални серии и по-лесно се продават.

От всичките тези 200 компании колко са най-големите?

Те са няколко и печелят от това, че са най-силни в дадена част от облеклото. Едните са най-силни в работното облекло, други в готварските комплекти, трети в медицинските и така нататък.

Как договаряте поръчките на платове? Как договаряте цените?  Питам ви защото например памукът поскъпна много през последните месеци и това се отразявана цената, на която поръчвате, така че предполагам и вие вдигане цената и на крайния потребител. Веднага ли се случва това? 

Напоследък се случва така, че аз като оферирам на моите клиенти вътре се слага един краен срок на важене на офертата, който естествено, че след една година ако тръгнат да поръчват облекло, няма да бъде важащ.

А директно ли си внасяте платовете или ползвате посредници?

Чрез посредници работя, но сега като почнаха по-големите поръчки, ще си ги внасям директно от Турция част от нещата. Иначе пак ще си работя с посредници.

Започват вече по-големи поръчки ... Това е супер новина!

Така е. От миналата година се опитвам да науча фирмите, които искат да си пускат рекламни кампании, че трябва да са по-активни в началото на годината. Януари, февруари и март на нито един собственик на заведение не му се мисли за облеклото на персонала, а именно тогава е времето за тези големите рекламни кампании на дадена напитка, която пуска от порядъка на 1 000 до 3 хил. облекла. Тази  тази година се научиха, че е нормално при тях облеклата да са в края на март, за да могат да ги раздават за лятото.

Добре, гледам ви и се чудя - големите на този пазар със сигурност изяждат малките за отрицателно време. Как успявате да се борите с тях?

Ако приемем, че сте собственик на даден хотел и пред вас се представят 3 изделия, които изглеждат идентични като качество и материя, но и трите са на различна цена. Моето и с 50 стотинки да е под останалите, вие естествено, че ще изберете него.

Значи правите дъмпинг?

Да, но равнявайки доста по-високо качество с останалите.

Добре, но всеки от големите, който иска да се развива в тази ниша, ако знае, че някой предлага по-добри условия от неговите, рано или късно сваля цените и той ...

Да, но има един такъв момент, че този човек има примерно 30 магазина, които също трябва да издържа. Аз 30 магазина още нямам, но като стигна 30 магазина, ще мисля с колко ще кача цените.

Колко човека работят за вас - без значение дали пряко или в изнесените фабрики?

За мен работят 48  души.

Които обличат 40 хиляди души?

Един цех като този във Враца е способен да изкара 160 до 200 ризи на ден. На един месец това са 4 хил. ризи, така че, да ,напълно е възможно.

Нон стоп ли ли работи през годината?

Има месеци, в които не работя. Януари ми е много тежък  месец, защото нито един човек, който се е прибрал от почивка след Нова година не си мисли да си поръчва дрехи за персонал. Но точно януари и февруари минават одобренията на рекламните маркетингови бюджети на фирмите с напитките, които малко по-трудно вземат решения, защото са огромни холдинги. Но те в края на февруари -март за готови с одобренията на своите бюджети.

Какви бюджети насочват тези компании с напитките към реклама чрез облеклата на сервитьорките?

Около 700 - 800 хил. лв. би трябвало да дават и в това е в най-минималния случай, който мога да се сетя. Повече фирми, в зависимост от приключването на финансовата година, могат да си позволят и по-голям рекламен бюджет, ако имат по-големи продажби, така че не бих се учудила, ако един единствена рекламодател в тази сфера може да даде и половин милион.

Това значи оправдава съществуването на 200 фирми ... 

Да, но в страната само за още трима души се досещам, които правят това, което правя и аз.

А то какво е точно? Кое е конкурентното предимство, което имате, за да можете да си позволите това самочувствие?

Аз имам изключителното предимство, че работя със 17 от дистрибуторите, производителите  и вносителите на напитки и алкохол в страната, които мисля, че са общо 23. Освен това се опитах да въведа първа в България практиката предлагане на интериорен текстил срещу услугата пране.

Какво пък представлява това?

Това значи, че на едно заведение интериорният текстил – това са седалките, възглавниците и други подобни – им се предоставят без пари от пералната компания, която ги купува от мен, срещу услугата пране. Така или иначе повечето заведения дават като външна услуга прането, така че ние  им спестяваме ваденето еднократно на супер голяма сума пари. В същото време с около 10% се повишава услугата пране, но те не вадят между 2 или 6 хил. лв. наведнъж, а вадят по 100 -200 лв. на седмица, което за тях е доста удобно.

Понеже вие контактувате с живия бизнес в момента - и сивия, и този, който е на светло, може ли да споделите впечатлението си по въпроса - излизаме ли от кризата?

Не, не излизаме. Всички се опитват да работят на минимални надценки на супер изпилени цени само и само да продължат работата си. Те или трябва да поддържат тези цени, или да затворят. Хората намаляват персонала, защото не могат да го издържат.

А изтъняването на печалбата резултат от кризата ли е или от конкуренцията?

От кризата. Ако покупателната способност на хората преди кризата е била да речем 100 лв, то  сега е 20 лв. За да има какво да си пазаруват хората,  на тях трябва да им се предложат супер намалени цени. „

Казвате, че не излизаме от кризата. А накъде вървим?

Стоим на едно място и може би ще стоим поне още една година.

Е, ако е само още една година, да не се притесняваме толкова?

След това може и да тръгнем, но ще е толкова бавно, че никой няма да го забележи. За съжаление няма политика, която да защитава малкия и микробизнеса у нас. Знам, че част от хората стартират без ясни планове и бизнес стратегии, но има около 2-3%, които наистина могат да направят нещо, но за съжаление в първата една година, дори и да имат много голям начален капитал,  все пак им трябва някаква помощ, за да им паднат разходите.

Вие сте стартирала този бизнес в пика на кризата и звучите доста оптимистично. Имате дори самочувствието да помислите и за експанзията навън ...

Част от нещата, които четем по пресата, са преувеличени и това е така. Те казаха, че ще има световна криза през октомври 2008 година. Аз ноември регистрирах фирмата с единствената мисъл, че по -надолу от нулата не мога да стана, така че само напред и нагоре ще вървя. Така и се случи. Сега съм се научила да работя в криза, което е много трудно. Силно се надявам, като свърши кризата, на мен ще ми е супер добре.