100 души получиха наранявания в сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност в Бахрейн. Полицията използва палки, гумени куршуми, сълзотворен газ и се опита да разпръсне палатковия лагер на централния площад на столицата Манама, където демонстранти настояваха за политически реформи. По улиците днес патрулират 50 танка.

Във втория по важност град на Либия, пристанището Бенгази, е потвърден сблъсък на военни с демонстранти, които са предприели седяща стачка в подкрепа на арестуван адвокат - правозащитник. От една болница съобщават, че 38 души са получили наранявания, но не сериозни. Във Facebook днешният ден е обявен като „интифада“ /народно недоволство/, „Ден на стачки“ и „Ден на гнева“ по подобие на протестите в Египет и Бахрейн. В YouTube се върти клип на Интернет рапъра Ибн Табит, който призовава за „край на невежия полковник“.

Падането на египетския диктатор Хосни Мубарак накара целия арабски свят, управляван с желязна ръка от властници, които са напипали формулата как чрез псевдо – избори и оскъдни социални подаяния могат да циментират властта си, да пожелае свободата.

Стреснат от подобно движение, режимът в Техеран възнамерява да сплаши бунтуващите се едноверци, като изпрати бойни кораби през Суецкия канал, нещо каквото не е виждано от революцията на 1979 г. насам. Администрацията на Суецкия канал по принцип не спира нито един кораб, който е готов да си плати таксата за преминаване, но за военни кораби се изисква специално разрешение от военното министерство в Кайро.

Reuters информира, че в днешния ден в конвоя, минаващ през тесния провлак между Африка и Азия, е нямало ирански военни кораби.

Израел от своя страна разглежда излизането на иранските кораби като заплаха за своята сигурност и външният министър на еврейската държава заявява: не можем завинаги да игнорираме провокациите на Иран. Мубарак беше пръв приятел на Техеран, независимо от помощта, която получаваше от САЩ – отбелязва The Telegraph.

В Бахрейн засега ситуацията е най-обтегната в целия регион, тъй като желанието за демокрация е на върха на айсберга на недоволството на шиитското население срещу кралското семейство, изповядващо сунитския клон на исляма. Народните протести там датират още от началото на 1990-те.

Освен в Либия, Бахрейн и Иран, протести се надигат и в Йемен, където вчера в демонстрация срещу 32 – годишното еднолично управление на Али Абдула Салех, приятелят на САЩ в борбата срещу ал Кайда, загина младеж. В Ирак трима бяха убити и десетки ранени, след сблъсък на полицията с протестиращи срещу премиера Малики.

Тунис и Египет вече отхвърлиха дългогодишните си диктатори. В останалите страни от Близкия Изток и Северна Африка, политиците в желанието си да не последват съдбата им, обещаха промяна. Цените на основните храни бяха поставени под контрол, намериха се отнякъде пари и за създаване на работни места.

Президентът на Алжир Абделазис Бутефлика обеща да вдигне извънредното положение, което тегне над страната вече 19 години. Заедно с това в столицата Алжир на улицата излязоха 30 000 полицаи, за да спрат демократичен марш. Десетки бяха арестувани. Възникващата опозиция обеща да излиза на улицата всяка събота, докато режимът не бъде свален.

Мароко, където ислямистката опозиция е забранена, във вторник обеща да удвои държавните субсидии за социални цели. Сирия, която е в официална война с Израел от 1969 г. и е управлявана от партията Баат вече 50 години, пусна от затвора ислямски активист, след като той обяви гладна стачка. В Йордания крал Абдула назначи ново правителство, обещаващо да увеличи свободите на населението.

Заключението на Reuters гласи: страните с повече приходи от петрол и газ като Саудитска Арабия и Алжир имат по-добри възможности от бедните страни в региона да потушат социалното недоволство.