В България стават над 100 000 земетресения с магнитуд до 4 годишно, но от близо столетие не е имало наистина силен трус, което притеснява учените от БАН. Реално повечето сгради в страната са строени по изниквания за устойчивост на земетресения от 1958 г, а преди това такива регулации въобще не е имало.

Земетресенията в Турция, случили се през миналото десетилетие дадоха ясна картина какво ще се случи в нашата страна при катаклизъм с подобни мащаби. И там и тук голяма част от сградите са многократно преустроявани, като дори някога да са отговаряли на противоземетръсни изсеквания това вече не е така.

И докато евентуално силно земетресение е въпрос на бъдещето, то наводненията са бедствие, което сполетява България всяка година и доста често са с фатални последици и значителни материални щети.

От Института по метеорология и хидрология към БАН например са прогнозирали повишената опасност от наводнения в района на Бисер, ден преди потопа, но това не е довело до никакви мерки от страна на държавата или жителите на селото.

 

А данните показват, че през последните 57 години, вероятно заради процеса на глобалното затопляне, броят на поройните валежи на територията на България постоянно расте.

 

Разбира се едно земетресение няма как да бъде предотвратено и трудно може да бъде прогнозирано, но засилен контрол върху строителството ще помогне щетите от бедствието да бъдат ограничени. Същото важи и за наводненията.

 

Но както се казва „след дъжд – качулка“. След подобни събития никой не носи отговорност, а за щетите плаща държавата, тоест всички данъкоплатци. Но кой ще плати за щетите от евентуално силно земетресение в София или друг голям български град? Държавната хазна няма да може да поеме цената на щетите, не и на разумна цена.

 

При така ситуация държавата ще има три начина на действие, според Румен Гълъбинов, председател на инициативата за национална програма за управление на катастрофичните рискове. Това са издаване на катастрофични облигации, вземане на целеви кредити и гаранции или създаване на български застрахователен пул.

 

Последният вариант обаче може да бъде приложен превантивно, както беше направено в Румъния. В Турция също действа застрахователен пул, който обаче беше въведен след разрушителните земетресения от миналото десетилетие. Той има много предимства. На първо място, с въвеждането на задължителни имуществени застраховки ще се ограничат щетите от бъдещи бедствия. Хората ще трябва да плащат и застрахователната премия ще зависи от състоянието на имота им. Така от освен всичко друго собствеността върху имот ще се превърне и в отговорност.

 

Освен това, застрахователният пул ще намали щетите за данъкоплатците и от по-малките бедствия, като това в село Бисер. С него природните катаклизми ще се превърнат в застрахователни събития и ще подлежат на обезщетяване от частните застрахователни компании, вместо за това да се отделят пари от бюджета.

 

Държавната гаранция в един такъв пул ще позволи на българските застрахователи да излязат на международните пазари на презастраховане. Така финансовият риск при природни събития със значими щети ще бъде споделен с големите световни презастрахователни компании, вместо да бъде ограничен в рамките на страната. Например част от щетите от земетресението в Япония или наводненията в Австралия бяха изплатени от водещи презастрахователни компании, като Munich Re, Swiss Re и др. Така ще бъдат намалени дългосрочните фискални и икономически последствия от евентуални природно бедствие с голям мащаб в България.

 

Подобна инициатива обаче е невъзможна без участието на държавата и нови регулации. Истината е, както и Румен Гълъбинов признава, че застрахователната култура на българите е ниска. Дори при задължителната застраховка Гражданска отговорност, близо 15 години след въвеждането й, все още не е постигнато пълно покритие.

 

А без държавна гаранция премиите, изисквани от големите презстрахователни компании, ще бъдат високи, което ще оскъпи продукта за клиентите на българските застрахователи и ще го направи по-трудно продаваем.

 

По думите на Гълъбинов става въпрос за партньорство между държавата, частните компании и дори потребителските организации, при което да се изчисли каква част от риска може да бъде задържана в България и каква част трябва да бъде изнесена навън, чрез презастраховане.

 

Хората вярват, че за тях няма риск, че бедата ще ги отмине, но когато се стигне до покриване на щетите, реално всеки гражданин плаща цената.

 

Този въпрос, по думите на Раду Попеску, гл. консултант на PAID /катастрофичния пул на Румъния/, не е интересен за политиците, тъй като е за прехвърляне на цената на щетите от бюджета към частния сектор.

 

Румънският опит показва, че въвеждането на задължителни застраховки е довело до ръст и на допълнителните застраховки.

 

Тежката зима е предизвикала подаване на над 500 000 застрахователни иска към румънския катастрофичен пул и е налице ресурс всички те да бъдат удовлетворени.

 

В същото време, в България, повечето от щетите от зимата и топенето на снеговете се плащат или от пострадалите или от държавата.