Категорично несъгласие спрямо методиката за изчисляване на минимална работна заплата, предложена от Министерството на труда и социалната политика, изрази в разпратено до медиите становище Българската стопанска камара.

Както е известно, МТСП предлага размерът на МРЗ да се определя чрез договаряне в коридора между 125% от линията на бедност (долен ограничител) и 60% от средната работна заплата за страната (горен ограничител).

През второто тримесечие на 2010 г. средната работна заплата в страната беше изчислена на 640 лв. Ако предложението на МТСП се приеме в настоящия му вид, в момента горен ограничител на минималната работна заплата следва да е 384 лв. При линия на бедността 211 лв. за 2010 г., долният ограничител на МРЗ по въпросната формула би следвало да е 263 лв.

Там, където в ЕС има въведен подобен механизъм, МРЗ не надхвърля 40% от средната работна заплата, аргументират се представителите на бизнеса.

В БСК възразяват срещу издигнатото предложение със седем аргумента. На първо място, според тях работната заплата е функция от ефекта на положения труд. Затова основен фактор за вдигане на МРЗ следва да бъде нарастването на производителността на труда, а не решаване на социалните проблеми в обществото.

Предлаганият от министър Тотю Младенов механизъм не само че няма да реши актуалните икономически проблеми, но и ще задълбочи преразпределителната роля на държавата, което е опасна тенденция според БСК.

Кризата е неподходящо време за промяна на механизма на определяне на МРЗ. Ще се увеличи делът на сивата икономика, ще се демотивира квалифицираният персонал получаващ средно ниво на заплащане, ще се стимулира нискоквалифицираният труд и бягството от образование и т.н.

По данни на камарата, понастоящем у нас около 160 хил. души са наети на МРЗ, от тях 23% в обществения сектор. Основните браншове със значителен брой заети на МРЗ са търговия и услуги, администрация, хотелиерство, ресторанти и преработваща промишленост. Голяма част от тези хора получават допълнителни премии, добавки и компенсации. Много малка част получават нетни месечни трудови възнаграждения, по-ниски от линията на бедността.

Според БСК основен инструмент за определяне на МРЗ следва да бъде колективното трудово договаряне, което отчита спецификите на предприятието и бранша. Приемането на нов, нормативно определен размер на МРЗ следва да става само в рамките на процедурата по разработване на бюджета на държавата и ДОО, паралелно с договарянето на минималните осигурителни прагове и то само в случаи на остра икономическа и социална необходимост.

В заключение, съгласно КТ решението за механизма за определяне размера на МРЗ трябва да се вземе в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за което БСК категорично настоява.