От 1 април догодина вероятно ще има скок на минималната работна заплата – дори и преди идеята да бъде обсъдена от Съвета за тристранно сътрудничество, необичайното единомислие на министрите по този въпрос говори, че това ще се случи – т.е. от второто тримесечие на 2012 г. минималното възнаграждение ще бъде 290 лева, а не досегашните 270 лева. Новината дойде точно ден след първия тур на изборите и като че ли отклони вниманието от останалите параметри в Бюджет 2012 г. Още преди бюджетната рамка за догодина да бъде разгледана заедно от социалните партньори, потърсихме тяхната гледна точка.

 

Ако доскоро виждахме финансовият и социалният министър да спорят около размера на минималната работна заплата, от понеделник сме свидетели на тяхното единомислие – ръстът от 270 на 290 лева е необходим и ще се случи от 1 април догодина, като това ще струва между 23 и 25 млн. лева на бюджета. Очаквано синдикатите одобряват идеята.

 

Скок от 270 на 290 лева? Ако не е първоаприлска шега, ще има пари за хляб и мляко!

 

Икономическият експерт на КТ „Подкрепа” Мика Зайкова смята, че това е стъпка в правилна посока, защото по този начин леко се „подбутват” заплатите, т.е. най-нискодоходните групи ще имат пари „за още един хляб и за мляко”.

 

Зайкова обаче предупреди, че с намеренията за административна реформа финансовият министър ще ореже част от доходите на държавните служители, което е скрито намаляване на парите, а не увеличение.

 

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров ръстът на производителността на труда и на инфлацията обуславят нуждата от увеличаване на доходите. Заедно с предходното увеличение на минималната работна заплата от 1 септември тази година – от 240 на 270 лева, на 1 април ще бъде постигнат общ ръст с над 20 %, което „никак не е лошо, стига да не е първоаприлска шега”, коментира Димитров.

 

Той поясни, че не вярва правителството да се откаже от идеята, щом я е представило и ще я внесе в Съвета за тристранно сътрудничество. Синдикалистът бе категоричен, че вдигането на минималната работна заплата с 20 лева няма да доведе до увеличаване на безработицата.

 

Имате излишни пари бюждета? По-добре вдигнете пенсиите, а не заплатите!

 

Работодателите обаче категорично се противопоставят на допълнителното натоварване върху разходите им за труд. Според Божидар Данев от Българската стопанска камара заплатите трябва да се увеличават не административно, а на пазарен принцип. „Увеличаването на минималната работна заплата с нови 20 лева от 1 април е прокризисна мярка и няма да подкрепи вътрешното потребление”, смята Данев.

 

По думите му с тези 20 лева ще се стимулира единствено потреблението на храни и бързооборотни стоки, които са вносни в огромната си част, а това няма да помогне за ръста на икономиката ни. Важно е да се стимулира индустриалното потребление, категоричен бе Божидар Данев.

 

По думите му – ако има пари в бюджета, е по-разумно да се увеличат минимално пенсиите, а не заплатите. Според Данев за пенсионерите е по-трудно да увеличат потреблението си, докато хората в активна трудова възраст могат сами да си осигурят подобряване на доходите.

 

Идеята да се вдигнат пенсиите вместо заплатите не се хареса особено на синдикатите, защото според тях – въпросът не бива да е или едното, или другото, а и двете.

 

0,5 % повече дефицит, 10 % ръст на пенсиите от 1 юли

 

Един от механизмите да се осигури и увеличаване на пенсиите е чрез по-голям дефицит, смята Пламен Димитров от КНСБ. По думите му ако дефицитът бъде увеличен минимално – само с 0,5 % повече от предвидените 1,35 % от БВП, това ще осигури 400 млн. лв. допълнително, с които могат да се вдигнат пенсиите от 1 юли.

 

Димитров бе категоричен, че дефицитът може да бъде оставен по-голям, без това да надхърля поставената граница от 2 % от БВП (заложен в Пакта за финансова стабилност, според критериите от Маастрихт – бюджетният дефицит не бива да надхвърля 3 % от БВП).

 

Икономистът Стефан Цветков от сдружение „Агенция за анализи и прогнози” е съгласен, че дефицитът може да бъде оставен по-висок от 1,35 %, защото така ще се стимулира икономиката. По думите на експерта трябва да се вземат антициклични мерки за стимулиране на растежа и те не са опасни за стабилността на финансовата и икономическата система.

 

Цветков допълни, че инфлацията догодина ще бъде по-висока от очакваните 2 %, защото исторически у нас инфлацията е доста по-висока. Освен това храните и горивата ще поскъпват, което също ще стимулира инфлацията. Икономическият растеж от 2,9 % за догодина е постижим, смята още експертът. По думите му може и да изглежда, че няма никакво мърдане напред, но със сигурност това е по-добре от ситуацията в много други държави.

 

Растеж от 2,9 % от БВП – откъде ще дойде?

 

Според Мика Зайкова от КТ „Подкрепа” обаче растежът от 2,9 % е напълно непостижим, защото потреблението спада, а не се качва, за да задвижи икономиката. Освен това чуждестранните инвестиции и догодина няма да могат да стимулират икономиката ни.

 

Зайкова допълни, че е изключително опасно минималното изискване за фискален резерв да бъде свалено до 3 млрд. лева, тъй като това на практика оставя страната ни без никакви буфери. „Това е Сребърният фонд и някакви си още парици”, допълни Зайкова.

 

Подобно е и становището на Божидар Данев от БСК, който смята, че не бива да се лишаваме от добър буфер, какъвто е по-високият фискален резерв.

 

Стефан Цветков добави от своя страна, че намаляването на минимално изискуемия праг не означава задължително използването на „освободената” част от резерва. В момента долният праг е 4,5 млрд. лева, като ако бъде намален от догодина, това е за втори път от началото на мандата на настоящото правителство.

 

Като цяло първите оценки за Бюджет 2012 г. са противоположни. Засега никой не е изказал изцяло положителна оценка, но пък част от експертите го определят като „постижим” и „по-разумен от Бюджет 2011 г.” Мика Зайкова обаче е на друго мнение: Това е лошо скроено „дежа вю” на стария бюджет с много опасности.