За първи път от началото на кризата в България е регистриран ръст на БВП от 0,5 на сто - през второто тримесечие на годината спрямо предходното. Това съобщи министър-председателят Бойко Борисов при откриване на конференция на ръководителите на статистическите служби на страните членки на ЕС.

Пред журналисти премиерът каза, че би бил по-доволен, ако има пет процента ръст. Сегашните резултати обаче, показват, че усилията ни за тази година са дали резултат и това ни амбицира да продължим по този път, заяви премиерът. 

Премиерът каза по време на форума, че данните са на базата на ревизирана методика на изчисляване на БВП по европейските стандарти. Приемаме този ръст за действителен, защото е изчислен не само за последното тримесечие, но и на базата на данните за  годините преди страната да стане член на ЕС, каза премиерът.

Той уточни, че ревизията на методологията е планирана отпреди две години и не е предизвикана от сегашното правителството.

Председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева каза пред журналисти, че занапред  институтът ще подава информация за ръста на БВП за всяко тримесечие спрямо предходното. Досега ни липсваше по-хармонизирана методология,
данни от предишни години от преди присъединяването на България към ЕС, допълни Коцева. Тя съобщи, че вече две години се работи по отделните елементи на новата методика.

По време на форума премиерът каза, че според повечето икономисти отчетеният ръст на БВП означава край на рецесията в България и се дължи основно на ръста на износа. За всички български граждани обаче и за нас като управляващи тези цифри не са достатъчни, за да кажем, че животът ни се е променил, допълни премиерът.

Председателят на НСИ каза, че статистически първият път, когато се регистрира положителен ръст, означава край на рецесията. Това обаче не означава, че от утре автоматично всички почваме да живеем по-добре, защото хората чувстват подобрението, когато имат повече работа, по-високи доходи, допълни Коцева.

Премиерът отбеляза на конференцията, че многообразието на икономиката и социалната действителност не може да бъде измерено само с един обобщаващ измерител като например БВП.

Макар и придобил широка популярност като база за съизмерване на други  ключови макроикономически и социални показатели, той се оказа недостатъчен, за да отрази действителното благосъстояние на хората, каза премиерът. Като пример той посочи факта, че дори и при регистриране на висок растеж на БВП, доходите на населението не се повишават със същия темп, не се ограничава неравенството, не намалява симетрично процентът на живеещите под прага на бедността.

По думите на Борисов това налага да се потърсят допълващи показателя БВП измерители, които да отчита и качеството на живот, здраве, образование и култура, достъп до услуги, инфраструктура и условия на живот. Пренебрегването на социалната и екологичната перспектива като елементи на обществения прогрес днес също е немислимо, заяви премиерът.

Той поясни, че с тази си констатация не иска да отрече, че показателят БВП изпълнява отлично предназначението си на измерител на икономическа активност. 

Премиерът заяви пред участниците в конференцията, че за политиците е важно да получат обективна, пълна и навременна информация за състоянието на икономиката, социалното положение на хората и за околната среда, защото без качествена
статистическа информация не може да се приемат адекватни решения и да се разработват необходимите политики.

В България тече обществен дебат по определянето на националните цели в изпълнение на стратегията Европа 2020 и съществено място в него заема разработването на набор от статистически показатели във всяко от петте направления и осигуряването на информация за напредъка, каза Борисов.

Той изрази надежда, че на днешния форум ще се потърсят и намерят решения за използване на лесни за интерпретация статистически показатели, които вярно и точно да отразяват състоянието на динамично развиващия се свят и еднозначно да определят степента на напредъка. Добре е, че планът за действие за посрещане на предизвикателството за по-добро измерване на благосъстоянието и устойчивото развитие ще бъде приет в София в годината, в която българската статистика чества своята 130-годишнина, каза Борисов.

По повод предстоящия доклад на Евростат за бюджетния дефицит и за държавната финансова статистика председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева каза пред журналисти, че нейните очаквания са такива, каквито са били и преди проверката. Нямам никакви притеснения, работим по европейска хармонизирана методология, допълни тя.    

В отговор на въпрос дали има вече нови заместници, Коцева каза, че все още няма такива. Предстои кандидатурите им да бъдат гласувани от правителството и да бъдат избрани, затова НСИ продължава да работи с наличния капацитет, допълни Коцева.