Предложението на Министерството на финансите да се повиши ДДС среща масирания отпор на бизнеса. Българската стопанска камара като работодателска организация също разпространи становището си по темата. Повишаването на ДДС в туризма до 14% за организирани пътувания ще ограничи валутните и бюджетните приходи от туристическия сектор, считат от БСК.

Туризмът е един от най-големите работодатели в националната икономика. Секторът не само регистрира ръст в условия на криза, но е и със съществен принос за валутния баланс на страната, посочват от камарата. Той изтегля селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, търговията, транспорта и др. и увеличава потреблението по линията на междуотрасловите връзки – посочва се в становището.

Предложението ще насърчи сивата част в туристическата индустрия, считат в БСК. Сивият сектор в туризма е eдин от големите резерви на приходната част на бюджета. Излизането от сивата зона е възможно преди всичко чрез увеличаване на контрола, в т.ч. със съдействието на представителните браншови организации, а не чрез увеличаване на данъчната тежест върху коректните доставчици на туристически услуги.

Значителна част от организираните пътувания за предстоящия сезон (особено със страни като Германия, Англия, Швеция и др.) са вече договорени и ефективното увеличение на ставката допълнително ще ерозира доверието към българската туристическа индустрия.

В основни страни-конкуренти като Гърция и Испания, ставката за туристически услуги е едва 1/3 от действаща обща ставка по ДДС. Изискванията на ЕС за изравняване на статута на сделките в сектора могат да се изпълнят чрез изравняване на ДДС към долната граница, което допълнително ще осветли отрасъла.

БСК коментира и останалите предложени от МФ промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за акцизите и данъчните складове – а именно намаление на амортизационните срокове на ДМА, повишаване на акцизните ставки по горивата, 10% данък върху доходите на офшорните фирми в България.

Според Камарата, като цяло предлаганите изменения на размера на данъчните плащания са в противоречие със заявената от управляващите политическа готовност да не се променят данъците по време на криза.