Бъдещето на еврозоната изглежда все по-несигурно. Атаките срещу еврото от страна на пазара засега не постигат особен успех, но за сметка на това политическите проблеми и разногласията между отделните европейски страни заплашват самите основи на валутния съюз.

Хипотетичната възможност за края на еврото изглежда все по-реална. Историята познава много валутни съюзи, които вече не съществуват, а за разпада им са действали по-слаби и по-малко фактори от тези, предизвикващи сегашната европейска криза.

На този фон е уместен въпросът дали България е подготвена за такъв сценарий? Има ли страната ни План Б, който да включва възможността за разпад на еврозоната?

Какво държим и какво дължим

Общата стойност на валутните резерви на БНБ възлиза на 13 348.7 млн. евро към края на декември. От тях 8 310.0 млрд. евро са експозициите в ценни книжа, без финанси деривативи.

Стойността на резервите, под форма на пари в брой и депозити в конвертируеми валути е 2 712.2 млн. евро. Сметката на БНБ под формата на Специални права на тираж, издадено от Международния валутен фонд възлиза на 724.9 млн. евро.

Стойността на резервните активи  на БНБ, в конвертируеми валути, без финансови деривативи възлиза на общо 11 022.2 млн. евро.

Има ограничения в закона в какво може да инвестира БНБ - в дългови инструменти, чиито емитенти или гаранти имат двата най-високи кредитни рейтинга от две международни агенции - минимум АА- по скалата на S&P и Fitch и Аа3 при Moody's.

Близо 90% от валутните резерви на БНБ са деноминирани в евро. А 11.7% от резервите са в злато, влючително златни депозити и в определени случаи златни суапове, които отговарят на 39.9 тона от метала, оценени към края на миналата година на 1 561.2 млн. евро.

В същото време брутният външен дълг на България възлиза на 35 846.6 млн. евро към края на октомври 2011 г.  От тази сума 2 652 млн. евро е дългът на държавата, а 6 023.1 млн. евро са задълженията на банките. Повечето средства са задължения на бизнеса, като вътрешнофирменото кредитиране възлиза на 14 919 млн. евро.

Данните на БНБ показват, че близо 88.3% от външния дълг е деноминиран в евро, 6.5% в долари, а остатъкът е в други валути.

Преводно евро

Какво ще стане ако еврозоната се разпадне? Първоначално вероятно ще бъде въведен временен заместител на еврото, подобен на преводната рубла, която циркулираше в рамките на СИВ, през последните години на икономическия съюз на социлаистическите страни.

С „преводното евро“ активите и пасивите, деноминирани в евро, ще се преоценяват във валутите на съответните европейски държави.

От тази гледна точка изглежда е най-изгодно да се дължат пари към страни като Гърция и Испания и да се купуват активи, свързани с Германия. Данните на БНБ обаче не дават толкова подробна информация, за да преценим дали подобна стратегия е вече в ход.

Край на еврото, край на валутния борд

Едно е сигурно: краят на еврозоната би сложил край на българския валутен борд. Структурата на дълга и на резервите на БНБ е такава, че прави твърде скъпо превалутирането в долари при рухнало евро.

Без валутен борд страната ни ще се върне към плаващия курс на лева и ще бъде принудена да води активна монетарна политика. Дали България е готова за такъв развой на ситуацията?

Малко е вероятно, тъй като валутния борд беше въведен след пълния провал на паричната политика от 90-те годни на XX век. Тоест БНБ няма позитивен опит във воденето на активна парична политика.

Хубавата новина на този фон е, че не само резервите – и дългът на България е в евро. Но и тук съществува риск, ако евентуално се наложи голяма част от задълженията да се плащат в скъпи дойче марки.

Нямаме друго бъдеще, освен евро

Разбира се е под въпрос доколко България може да си позволи превантивно да превалутира дълг и резерви с оглед евентуалното разпадане на еврозоната при условие, че в страната действа валутен борд, който обвързва лева с еврото.

Но трябва да ни е ясно, че въпреки че не сме част от еврозоната, евентуално разпадане на валутния съюз ще доведе до спад и на стойността на лева. Още повече, че освен относителна фискална стабилност българската държава и икономика не предлагат кой-знае какви доводи за успокоение на инвеститорите.

Освободен от защитната сила на еврото, левът веднага ще бъде атакуван от валутните пазари – ситуация, в която почти сигурно държавата ни ще потърси отново помощ от МВФ.

Да спрем с размислите дотук. България няма – а и сякаш не може да има План Б за края на еврото, така че ни остава само да се надяваме и вярваме, че еврозоната ще премине успешно през настоящата криза.