България се нарежда на 36-то място в световния индекс за икономическа свобода – съобщи Институтът за пазарна икономика. Индексът се изготвя от канадския институт „Фрейзър” и се разпространява в България от ИПИ.

Докладът представя картината през 2008 г. - последната година, за която има налични официални данни за всички страни. През разглежданата година България се изкачва в класацията с 5 позиции, от предишното 41-во място.

Това се дължи на преоценка на един от индикаторите в категория размер на правителството. Авторите на изследването, в съвместна работа с ИПИ, са преоценили индикатора, касаещ държавните предприятия и размера на държавните инвестиции. Това повиши резултата и класирането на страната ни, която получи рейтинг 7,31.

„Икономическата свобода в България отбеляза сериозен ръст през последното десетилетие, но през последните 3-4 г. се наблюдава забавяне. Нещо повече, мерките срещу настоящата криза отнеха от свободата ни, а това означава по-бавно възстановяване и по-нисък ръст през следващите години” – твърди Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

В глобален план, тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи първия си световен спад от четвърт век насам, като средната световна оценка спада от 6,74 през 2007 г. до 6,67 през 2008 г. От 123-те държави, които участват в изследването още от 1980 г. насам, през тази година 88 (71,5%) са загубили позиции, докато едва 35 (28,5%) регистрират подобрение.

Обяснението на изследователните е следното: в отговор на икономическия срив от 2008 г. много страни направиха масирани държавни харчове и създадоха допълнителни регулации, като по този начин накърниха икономическата си свобода и попречиха на възстановяването и бъдещия ръст.

Дори след началото на рецесията качеството на живот в страните със свободни и отворени пазари е значително по-високо, отколкото в държави с управлявани от правителството икономики.

Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. Отново Зимбабве се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода, в компания с Мианмар, Ангола и Венецуела.

В топ 10 на най-свободните икономики няма нито една държава от континентална Европа с изключение на Швейцария – страна, която не е в ЕС, но за сметка на това влиза в Шенген. Неслучайно страната, чийто граници са отворени, а в същото време не е подвластна на бюрократите в Брюксел, е страната с най-голяма икономическа свобода в Европа, посочват още от ИПИ.

Индексът за икономическа свобода предполага, че има корелация между измерваната икономическа свобода и икономическите постижения на дадена страна. Но редица учени, сред тях и американският икономист Джефри Сакс, оспорват това допускане. Сакс се аргументира с примера на Китай, където оценката на западните икономисти за свободата не е висока, но постиженията на икономиката са безспорни.

По отношение на България, изследователите от ИПИ отчитат следното. През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо. През 2000 г. сме получили рейтинг 5.27, което ни нарежда на 109 място в света. Към 2008 г. резултатът ни достига 7.31, което ни води до 36-та позиция.

Въпреки това наглед добро развитие, през последните 3-4 години страната ни забави своя ход, а политиките в отговор на кризата през 2009 и 2010 г. вече отнеха от икономическата ни свобода. Нещо повече, през това десетилетие така и не беше отбелязан прогрес по най-слабите ни индикатори и сериозните проблеми остават в областта на съдебната система (независимост и безпристрастност), защитата на правото на собственост, тромавата бюрокрация и корупционните практики – заключват от Института по пазарна икономика.

Подобрението ни в индекса през 2008 г. се дължи на намаление на подоходния данък при въвеждането на нисък плосък данък от 10% през 2008 г. Основните проблеми в тази категория са все още високото облагане на труда (осигуровките) и наличието на сериозни трансфери и субсидии от бюджета.

Най-проблемната за страната ни област е законодателна структура и неприкосновеността на частната собственост. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и защитата на правото на собственост.