Големи демографски промени се задават в Китай – пише Bloomberg Businessweek. Според последното преброяване през 2009 г. броят на китайците на възраст над 60 години е бил 178 милиона. Към 2050 г. броят им може да достигне 437 милиона – една трета от населението, според прогнози на ООН.

В миналото младите хора са се грижели за по-възрастните си роднини, но урбанизацията и политиката по едно дете е ерозирала тази традиционна семейна връзка. Затова специалист по Китай коментира: задава се демографско цунами – моделът на съвместен живот на хора от много поколения вече е изчезнал.

Американските журналисти разказват историята на Ванг Фучан – 90 годишен, без близки и роднини, който имал късмета да бъде настанен в хоспис, тъй като през 1940-те години е воювал с японците. Затова държавата плаща 2000 юана месечна такса за старопиталището, в което условията стряскат европееца. Но Ванг смята, че е щастлив. Неговите 200 юана някак му стигат за храна.

Това, което чака Китай в следващите десетилетия, вече се случи на Япония през 1990-те години. Но с една фундаментална разлика – Китай ще остарее, преди да забогатее. Ръководството на страната осъзна този проблем и основа Национален комитет по застаряването, който да разработи стратегия какво да се прави с десетките милиони старци, за които скоро няма да има кой да се погрижи.

В последната петилетка е записано, че семействата трябва да се грижат за старите хора – но правителството вече търси помощ и от частния сектор, местните общности и НПО. „Здравеопазването за възрастното население в Китай е в младенческа възраст“ - посочва предприемач от Пекин, който е наел 500 медицински сестри и с тях се грижи по домовете за 20 000 пенсионери.

Според изчисления на Световната банка, в момента Китай разполага с 38 хиляди места за настаняване на стари хора с 2.7 милиона легла, което се равнява на 1.6% от населението на възраст над 60 години. В развитите държави същият процент достига 8%.

Разбира се, за елита, било то и в Китай, има добри условия. Няколко чуждестранни компании, предимно от САЩ, вече навлизат в създалата се ниша и предлагат здравни услуги и грижа за старите богати китайци, които могат да си позволят да плащат 30 000 юана месечно. В градовете като цяло също може да се оцелее. Но в провинциите ситуацията е лоша.

Представител на Националния комитет за застаряване посочва за Bloomberg: “Застаряването на анселението ще е проблем за Китай през целия XXI век. Китайското правителство има финансовия капацитет да гарантира базовите нужди на старите хора”.

Базови нужди са разтегливо понятие. 81 годишният Лу Синянг, чиято пенсия едва стига да си купува храни и лекарства за диабет се усмихва иронично: „Наистина ли мислите, че правителството го е грижа за нас? Не разчитайте много на това. Така се управлява тази държава.“