Държавата вече ще има законово основание да отказва субсидия на общини, които имат финансови затруднения и не успяват да се справят с тях сами. Разработена от екипа на министър Симеон Дянков методика ще изобличава онези, които в края на всяка година са като абонирани за допълнителна помощ от бюджета. Такава е например Перник. Вместо към общини като нея, занапред допълнителните средства ще бъдат насочвани към общините-отличнички, за които това ще бъде бонус и стимул да продължават да работят добре.

 

Не става ясно дали това нововъдение няма да разшири бездната между по-богатите и по-бедните общини в България, която съществува най-вече заради това, че едните имат повече ресурси и индустрия, което носи доход от данъци за местната хазна. Макар да е очевидно как методиката ще даде аргументи срещу обвиненията, че правителството помага предимно на кметовете от ГЕРБ и "наказва" кметовете, издигнати от опозицията, тя не успява да разсее съмненията, че именно държавата докарва до незавидно финансово състояние общините.

 

На брифинг в Министерство на финансите финансовият министър Симеон Дянков и заместникът му Владислав Горанов не можаха да кажат колко точно дължи държавата на общините като процент от общите им дългове към момента, но обещаха справка през следващите месеци. Към момента правителството има да дава 146 млн. лв. на общините, главно чрез Министерство на отбраната, което дължи към 80 млн. лв., Министерство на вътрешните работи, което има да дава 20 млн. лв. и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което е в дълг към местните данъци и такси от 30 млн. лв.

 

В същото време сумарният дълг на всички общини в България възлиза на 179.2 млн. лв. към края на юни. Това показва, че при своевременно обслужване на задълженията от страна на държавата, общините биха били в състояние да върнат по-голяма част от дълговете, в които са влезли донякъде и поради тази причина.

 

Общините в България разчитат на субсидия от близо 3 млрд. лв. годишно, която до сега се разпределяше по не съвсем ясни критерии. В добавка на траншовете от централния бюджет, те реализират и собствени приходи от местните данъци и такси. Така се покриват разходите по издръжката на администрацията и другите звена на общинска издръжка.

 

Имайки предвид, че общините традиционно успяват да изпълнят плана си за приходи от местни данъци и такси, вариант за тях да генерират допълнително средства остава участието по европейски програми, финансирани от фондовете на Европейския съюз. Именно това е ключът към подобряване на финансовото състояние по места, според екипа на Дянков. Разчита се, че новата методика няма да остави друг шанс на кметовете, освен да се активизират в писането на проекти и кандидатстването по програми. Те и досега бяха подканяни да работят по тях, но липсата на подготвени кадри, които да се справят с огромните изисквания на европейските институции, винаги е била и остава една от главните пречки за общините да са по-дейни в усвояването на средства от Европа.

 

Дори и да се задействат по този параграф, това няма как да избави някои кметства от изпадане в неплатежоспособност още тази година. "Има общини в страната, които са в ситуацията на Гърция", каза финансовият министър Симеон Дянков. Той допълни, че "те не могат да се справят с проблемите си в рамките на един мандат".

 

В рамките на един мандат обаче кметовете могат да започнат да играят по правилата на Дянков, за да получат спасителна помощ от държавния бюджет, тъй както Европа и Международния валутен фонд спасяват Гърция. Имайки предвид какви са критериите за оценка на финансовото здраве на общините, това ще означава, че кметовете могат да направят по-солени за хората местните данъци и такси, да привлекат дарения, да уволнят чиновници в администрацията, да започнат да кандидатстват по проекти. Кметовете ще трябва да покажат и че в общината, която ръководят, се инвестира в подобрения, а не се лежи на инфраструктура от соца.

 

Занапред общини, в които не се правят капиталови разходи, няма да бъдат поощрявани за бездействието им, колкото и добре да изглеждат финансовите им отчети. Бонуси ще има както за големите, така и за малките, чиито успехи ще бъдат сравнявани с тези на съпоставими с тях общини като брой население.

 

Класациите ще излизат в края на всяко тримесечие и от тях ще се вижда кой е редуцирал най-много задълженията си, кой е взел най-много нови кредити, коя е най-добрата и коя най-лошата община на база четирите групи критерии, заложени в методиката.

 

Така например в общините с население над 50 хил. жители най-добра обща оценка има Бургас, следван от Русе и Стара Загора. Към полугодието на миналата година първи в класацията е бил Благоевград, следван отново от Бургас и Стара Загора.

 

Най-ниска е общата оценка за Кюстендил, Карлово и Кърджали, като към същия период на миналата година първата позиция заемаше Видин, следван от Пазарджик и Кюстендил.

 

Най-добрата малка община с население под 6 хил. жители е Шабла, а най-ниска е оценката за община Земен. Вижда се как местата, които разчитат на природни ресурси, туристически атракции и по-голям брой население, което плаща данъци, стоят по-добре в класациите.

 

Най-голямо увеличение на просрочените задължения към 30 юни тази година се наблюдава при Варна, която е добавила нови 2.8 млн. лв. кредити. Най-големи са просрочените задължения на Перник, който има да връща 13.3 млн. лв., следван от Кърджали с 9.5 млн. лв. Видин е на трето място с просрочени задължения за 7.7 млн. лв.

 

Методиката дава възможност да се види и какво са постигнали във финансите новите кметове на общини след изборите, които се проведоха миналото лято. При общи дългове на общините от 205.1 млн. лв., в края на юни тази година дълговете на общините са под 180 млн. лв.

 

Със сигурност инициативата на финансовото министерство ще породи дебати в публичното пространство, макар идеята да не е нова и повече от година да се обсъжда с Националното сдружение на общините. Както заместник - финансовия министър Владислав Горанов посочи, занапред ще има балансиране на отговорностите по финансовите въпроси между държавата и местните власти. Освен това ще се получава структурирана и консолидирана информация за състоянието на общините, което ще може да се следи регулярно. Така ще могат да се правят по-точни прогнози за потребностите от финансиране.

 

Остава да видим дали кметовете ще видят стимул в битката за бонуси от държавната хазна и дали няма да се намери някой "грък" сред тях, който да излъже статистиците на финансовото министерство само и само да се представи по-добре пред избирателите.