През изминалата седмица щатската валута достигна до около триседмичен връх към еврото, като в петък зелените пари доближиха нивата от 1.4480. Това стана след излизането на данните за заетостта в САЩ, защото това бе събитието с най-голямата тежест, което бе очаквано от пазарните участници.

През останалите дни обаче основната валутна двойка се движеше в рейндж в нивата около 1.45-1.4670.

Неуспехът на долара на продължи своето покачване след излизането на данните за заетостта в Америка подсказва, че импулсът е бил временен, след което на фона на целия възходящ тренд от началото на март насам, засега се потвърждават очакванията, че целият спад от 1.4830 е корекция на този възходящ тренд.

От тук накъде - пробив на 1.48 или на 1.40

Критично ниво би било, ако евро/долар слезе под 1.4450. Тогава вече можем да кажем, че върхът при 1.4843 за момента е най-високата точка, която е реализирала общата валута и съответно при слизане под 1.4450 това би дало началото поне на една по-дълбока корекция.

Но моите очаквания за следващите една - две седмици са за повишаване на двойката и тест на 1.4843, което евро/долар не успя да пробие в края на миналия месец.

От друга страна се очакваше известен знак за обръщане на движението да бъде срещата на финансовите министри на Г-7, която приключи през почивните дни, но противно на очакванията те не направиха конкретни коментари за спада на долара, което означава, че курсът при всичките кросове ще се движи най-вече от пазарните сили търсене-предлагане. А те през последните няколко месеца виждаме, че са във вреда на долара. Същевременно всички очаквания са основната лихва в САЩ да остане на сегашните изключително ниски равнища, т.е доларът ще бъде еднакво атрактивен спрямо валути като японската йена и швейцарския франк. Но спрямо по-високодоходните валути като еврото, паунда и така наречените стокови долари, щатската валута ще остане слабо аткрактивна, което допълнително предполага нейния спад.

Пазарите позабравиха ФЕД и ЕЦБ

Аз очаквам, че през следващите няколко тримесечия основните движещи сили за всички валутни двойки ще бъдат не толкова намеси от страна на централните банки, каквито й липсват, а по-скоро данни за икономическите условия в съответните държави.

Ако говорим в по-дългосрочен план, което най-вероятно ще стане в началото на 2010 г., ако наблюдаваме подобрянаве на икономическите условия в САЩ, то вече ще започне да се говори за увеличаване на лихвите там, което пък ще даде подкрепа за долара. Поне за момента инфлацията в САЩ е много ниска и на годишна база е много под заложения таван от ФЕД от 2%, така че това предразполага лихвите да остават на текущото си рекордно дъно.

От друга страна Банк ъф Ингланд и ЕЦБ най-вероятно също няма да понижат основните си лихви. Затова, ако се запази ръстът на фондовите пазари и при обратната корелация между фондовите пазари и щатският долар, то всички предпоставки водят до поевтиняване на долара.