Граждани от гетата, които изглежда са пили твърде много, надрусали са се и искат да рушат, безпричинно, като гангстери, грабейки от хората, не могат да бъдат спрени от полицията в Лондон вече четвърта нощ.

Щом слънцето залезе улиците на британската столица се превръщат в бойно поле. Грешка, не всички улици. Няма да видите пияни маскирани младежи в Лондонското Сити. Там полицията успява да се справи с проблема, защото проблем няма.

Английската столица, както и самото общество са разделени на хубави модерни квартали и гета.

По улиците на Лондон, а вече и на други големи градове в южна Англия, излизат хора без надежда и път, при това ужасно много такива хора.

Това са дребни, малки и незначителни човешки същества. Те са разочаровани, те са ядосани, и това е напълно разбираемо. Те са жертви на системата по рождение. Бели, черни, имигранти и местни.

Всяка година 200 000 не завършват средното си образование в Англия, те започват да работа. Нискоквалифицирана работа. Много от тях скоро се оказват зависими от системата за социални помощи и оплетени в престъпния свят на големите английски градове.

Те са съвременните герои на Дикенс. Малко по-чисти, по-добре нахранени, имат мобилни телефони, но са също толкова изгубени и безпътни. Те няма мечти, освен една – да имат мечти.

Ако завършите държавно училище в Англия за вас ще е почти невъзможно да влезете в добър университет. Държавните училища просто не са за това. Те са за работните маси, бачкатори, които да движат напред британската икономика.

За добър университет трябва или да сте чужденец или да имате богати родители, които да ви пратят в т. нар. Public School. От там, срещу съответната такса, вие получавате директен билет за висшата класа. Благородническата титла разбира се помага за целта.

Но ако баща ви и майка ви са обикновени служители е много малко вероятно вие да станете нещо друго. Ако пък сте роден в някой от по-старите и западнали работнически квартали на Лондон е твърде вероятно да поемете по лош път.

Хилядите полицаи не могат да спрат насилието, защото вандалите не са разгневени побойници и гангстери, обхванати от моментен гняв и желание за насилие под въздействието на алкохола и наркотиците. Те са жертви на система, в която равният старт не съществува. Бедните трябва да си останат бедни, и само богатите имат избор.

Англия е ударена от кризата, безработицата е висока. Икономиката работи на ръба на рецесията.

На последното си заседание за определяне на паричната политика управителният съвет на централната банка на Англия понижи за пети път прогнозата си за ръста на британската икономика през тази година. Последните очаквания са за увеличение на брутния вътрешен продукт на страната с едва 1.4% през 2011 г.

Основните пазари за британските стоки – САЩ и Европа, които формират общо 55% от външнотърговския оборот, са затънали в дългови кризи.

Икономическите проблеми нанасят големи загуби и на богатите англичани. Но едно е да отпишеш няколко милиона от инвестиционния си портфейл, а съвсем друго да не можеш да купиш нови обувки за детето си.

Така слабото икономическо възстановяване ражда гняв, който постепенно се натрупва, докато не се превърне в агресия.

Но не бъркайте. Ставащото в Лондон не е революция, това е обикновен вандализъм. Младите хора по улиците, които водят война с полицията, не знаят как да променят системата. Те са необразовани, бедни, ударени от кризата. Те ще влязат в няколко новинарски емисии и после пак ще се върнат към мрачното си съществуване в т. нар. периферия на обществото.

А тези, които могат да подобрят системата не обичат революциите. Те държат на статуквото, то ги е направило богати и им е дало власт. Защо им e да го променят?