Валутните резерви на БНБ за втори пореден месец се задържат над 13 млрд. евро, като през септември достигат 13.051 млрд. евро – показват най-новите данни на БНБ за международните резерви и ликвидността в чужда валута.

 

Резервите на БНБ за последен път бяха оценени на над 13 млрд. евро през месец ноември 2008 г., тоест преди 20 месеца. Тогава обаче резервните активи бяха във внушителния размер от 14.32 млрд. евро.

 

Валутните резерви на БНБ, които са внесени по депозити в банки със седалище извън страната, през септември достигнаха 2.872 млрд. евро - или близо 5.6 млрд. лева. Проверката в базата данни на БНБ показва, че това е най-високият в най-новата история на българските финанси дял на държавните депозити в чужди банки.

 

Тази много интересна историческа тенденция следва да се съпостави с друг характерен процес. Той касае делът на валутите извън кошницата на СПТ /специалните права на тираж на МВФ, това са щатският долар, еврото, йената и паундът/ в структурата на българските валутни резерви.

 

През септември в „екзотични“ валути са вложени 2.292 млрд. евро, или 17.56% от българските валутни резерви. Разбира се, характеристиката екзотични е само условна, тъй като това може да са швейцарски франкове или норвежки крони, например.

 

Но остава факт, че българските експозиции в неконвенционални резервни валути са твърде агресивни. За сравнение, по данни на МВФ, долар, евро, паунд и йена към второто тримесечие на 2011 г. съставляват 95% от световните валутни резерви /съответно с дял 60.2%, 26.7%, 4.2% и 3.9%/.

 

Тоест, евфемистично казано, България е направила 3.5 пъти по-голямо от средното за света усилие да диверсифицира валутните си резерви.

 

Тази тенденция за „диверсификация“ става особено добре видна между юли и август 2009 година, когато изневиделица във валути, различни от долар, евро, йена и паунд са вложени близо 420 млн. евро – от 896.3 млн. евро на 1.414 млрд. евро. Грешка не може да има – моментът съвпада с влизането в длъжност на новия финансов министър Симеон Дянков, който очевидно има афинитети извън валутната кошница на Международния валутен фонд.

 

Златните резерви на България към края на септември 2011 г. са оценени на 1.544 млрд. евро. Те растат паралелно с поскъпването на златото на световните пазари, като надхвърлиха 1 млрд. евро за пръв път през февруари 2010 г. Спрямо нивата от лятото на 2009 г. /златото ни се оценява на 851 млн. евро през август 2009 г./, отчетен е 81% ръст на златните резерви.

 

С новата власт и новия финансов министър, делът на ценните книжа в резервния портфейл на БНБ съществено спада. През септември 2011 г. стойността на облигациите е едва 7.837 млрд. евро, през август 2009 г. те бяха все още 9.563 млрд. евро, или налице е 18% понижение на стойността на ценните книги в резервите на БНБ.

 

Този 18% спад на стойността на ценните книжа в резервите се компенсира от една страна от поскъпването на златото, от друга от ръста на валутните депозити. Съществена помощ оказва и еднократната акция на МВФ от лятото на 2009 г.

Тогава фондът – следвайки решението от 2 април 2009 г. на Г20 – ни връчи около 517 млн. евро под формата на специални права за тираж. Вече над 706 млн. евро от резервите на БНБ са специални права на тираж.