Броени дни, след като политическите лидери от Европа си стиснаха ръцете в знак на съгласие с плана за изход от дълговата криза, става ясно, че някои държави отстъпват с крачка назад. Според една от договорките, страните-членки на Европейския съюз трябва да допринесат солидарно за спасителния план, като приведат определени суми към Международния валутен фонд. Общият размер на средствата трябва да достигне € 200 млрд. По този начин ресурсът на институцията се увеличава значително и тя се превръща в надежден спасител от дълговата криза, чиято намеса в същото време има потенциал да успокои инвеститорите.

По информация на EU Observer обаче Чехия, Естония и централната банка на Германия се дърпат от този си ангажимент.

В неделя членът на централната банка на Германия Андреас Домбрет коментира пред вестник Handelsblatt, че институцията, за която работи, не може да бъде въвличана в подобно нещо. Парите не могат да мигрират в някаква специална каса, която е предназначена изключително и само за нуждите на Европа. Това би било абсолютно нарушение на монетарните и фискални закони между държавите, казва Домбрет.

Делът, който Бундесбанк трябва да подсигури, по силата на споразумението, възлиза на € 45 млрд. Това и изключително рискова операция и освен това изпълнението й би нарушило приетия от парламента на страната таван на ресурсите, които могат да бъдат предоставяни за спасителни планове.

Чешкият президент Вацлав Клаус също е категоричен, че страната му няма да участва в тази схема. Страната вече е изправена пред проблем със собствения си бюджетен дефицит и би било безотговорно да се нагърбим с още дългове, за да спасяваме други държави. Делът, който Чехия трябва да заеме, за да предостави на МВФ възлиза на € 3.5 млрд. , което е много в очите на местните финансисти.

Полша все още не е решила дали да участва или не, като все още не е ясно с колко точно страната трябва да допринесе към трезора на МВФ. По някои информации сумата възлиза на € 10 млрд. при национални резерви от общо € 74.3 млрд.

Естония е непреклонна, че няма да се присъедини към схемата с предоставяне на € 200 млрд. на МВФ. Позицията й е достатъчно ясна и категорична, щом лидерите не са я вписали в листата на държавите, на които ще се разчита занапред.  

Грубите сметки показват, че страните от Европейския съюз, които не са в еврозоната, трябва да допринесат с общо € 50 млрд. Останалите € 150 млрд. трябва да дойдат от страните-членки на еврозоната.

Освен изразеното нежелание на изброените до тук страни да участват, проблем създават и държави като Румъния, която тъкмо усвои заем от МВФ в размер на € 20 млрд., Латвия, която тъкмо приключи със спасителната програма, специално конструирана за нея. Унгария също е  в позиция да иска, а не да дава помощ от МВФ. Имайки предвид положението, в което се намират Гърция, Ирландия и Португалия, сметката на европейските лидери не излиза.