Около 7 млрд. лв. са загубите на банковата система за периода на кризата. В същото време банките не са разчитали на държавата, както това се случи в много други европейски страни. Този риск го поеха сами – провизирайки кредитите си, инкасирайки загуби, намалявайки печалбите почти наполовина. Това заяви в интервю за "Капитал Daily" Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК.

 

Тя отчете, че банковата дейност и развитието на банките зависят от икономическата ситуация в страната. Тази година икономиката нарасна изключително малко. Нетният кредитен ръст на портфейла за граждани и домакинства е отрицателен - 0.4% на годишна база, а на корпоративните кредити и малки и средни предприятия е минимален – 0.2%. Това, според Маринова е показателно за съществуващата на пазара стагнация.

 

Въпреки високата ликвидност, с която банките разполагат, и при най-добро желание им е трудно да кредитират, тъй като предприятията и фирмите са предпазливи и внимателни и не предприемат нови инвестиционни начинания, не започват нови проекти.

 

Банковите рекламни кампании са насочени към този сегмент клиенти – малки и средни предприятия, но независимо от това интересът не е особено висок, допълни Маринова. По-голямата част от регистрираните фирми в България са малки и средни предприятия - 99.8%, и те са основният двигател за развитието на икономиката. В момента те не разполагат с достатъчно информация за възможности и ниши, в които могат да насочат своя потенциал.

 

При така описаната ситуация от ДСК не очакват развитие, което да доведе до увеличение в търсенето на кредити и активността на фирмите, въпреки че в макрорамката за 2014 г. е предвиден ръст на икономиката от 1.8%.

 

За инвестиционна активност е необходима предвидима среда, да е ясно какво може да се очаква в бъдеще. При една политическа, икономическа и социална криза, в която се намира страната, хората в бизнеса, фирмите не са спокойни и не биха могли да вземат решения за разширяване на дейността си. Може би много от тях имат желание да развиват нови проекти, но тази непредвидимост не ги стимулира да продължат напред.

Необходими са стабилно правителство, нормално работещ парламент, добри закони, които да се спазват, държавните органи да функционират добре, за да бъдат спокойни хората, бизнесът да развива дейността си, смята Маринова.


Според нея единствената надежда е по-добро развитие и ръст на икономиката в западноевропейските държави, което евентуално да съживи и българската. Това би довело до възстановяване в някаква степен на износа на български фирми за европейския пазар, както и търсенето на нови пазари и ниши, категоричен е директорът на ДСК.


Според нея въвеждането на фалит на физически лица съвсем не е панацея. Самият процес на обявяване на фалит и последствията не са толкова лесни. В някои от страните в Западна Европа го има и в законодателството по този въпрос е описан механизмът на контрол, който се осъществява от назначен синдик, организацията на действията по събиране на информация за длъжника, а това ще обремени допълнително именно длъжника. Извършва се контрол върху всички негови приходи и разходи в продължение на години. Освен това обявеното в несъстоятелност лице няма да има достъп до кредитен ресурс.